— Почакай малко — прошепна някой зад дясното ми рамо. Затичах се, но той се протегна напред и сграбчи ръката ми. — Моля те, почакай — повтори той. — Видях какво се случи и искам да ти помогна.
— Ти кой си? — попитах разтреперан аз.
— Казвам се Уилсън Джеймс. После ще ти обясня. Сега трябва да се махаме оттук. Нещо в неговото поведение уталожи паниката ми и аз реших да го последвам. По улицата излязохме до един магазин за кожени изделия. Той само кимна на човека зад щанда и ме въведе в малка задна стаичка с олющена мазилка. Затвори вратата и спусна пердетата.
Беше около шейсетгодишен човек, макар и много по-млад на вид.
Вероятно това усещане идваше от блясъка в очите му. Беше мургав човек, с черна коса, вероятно перуанец, макар да говореше английски с лек американски акцент. Беше облечен в джинси със светлосиня фланелка.
— Тук в момента си в безопастност — каза той. — Защо те преследват?
Нищо не отговорих.
— Ръкописът те е довел тук, нали? — попита той.
— Откъде знаеш?
— Предположих, че и другият човек, който беше с теб, е тук по същата причина.
— Да. Казва се Добсън. Как разбра, че сме двама?
— Стаята ми е с изглед към улицата и се бях загледал през прозореца, когато видях да ви преследват.
— Дали не са убили Добсън? — попитах аз, обзет от ужас да не би да чуя утвърдителен отговор.
— Не зная — каза той. — Не мога да кажа, но когато те видях, че избяга, изтичах долу да те пресрещна. Надявах се да успея да ти помогна.
— Но защо?
Той остана загледан в мен известно време, сякаш не знаеше какво да ми отвърне. После лицето му се промени и той сърдечно се обърна към мен:
— Не зная дали ще ме разбереш, но докато гледах от прозореца, си спомних за един стар приятел. Той не е вече между живите. Загина, защото искаше хората да узнаят за Ръкописа. Когато видях какво става на улицата, почувствах, че трябва да ви помогна.
Той беше прав. Наистина не го разбирах, но чувствах, че е искрен с мен. Смятах да запитам още нещо, но той ме прекъсна:
— По-късно ще поговорим за това. Мисля, че трябва да потърсим по-сигурно място.
— Почакай, Уилсън — казах аз. — Как мога просто да се върна в Щатите?
— Наричай ме Уил — отвърна той. — Засега според мен, не бива да правиш опити да се връщаш на летището.
Ако все още те издирват, ще проверят и там. Имам приятели, които живеят извън града и биха могли да те скрият. Те ще ти кажат къде да отидеш, ако искаш да излезеш от страната.
Той отвори вратата на стаята, огледа магазина, след което излезе на улицата и огледа и нея. После се върна и ми даде знак да го последвам. Поехме по улицата и Уил посочи един син джип. Влязохме в колата. На задната седалка бяха оставени пакети с храна, консервни кутии и чанти като за дълго пътешествие.
Пътувахме в мълчание. Облегнах се на седалката и се опитах да обмисля станалото. Стомах ме присвиваше от страх. Не бих могъл дори да допусна нещо подобно. Какво щеше да стане, ако ме бяха арестували и хвърлили в някой перуански затвор? А можеше и направо да ме застрелят. Налагаше се да обмисля ситуацията, в която бях изпаднал. Дрехи нямах, но разполагах с пари и една кредитна карта. А и можех да разчитам на Уил.
— Защо ви преследваха с онзи човек — как му беше името — Добсън? — ненадейно попита Уил.
— Не зная — отвърнах аз. — С Добсън се запознах в самолета. Той е историк и е дошъл тук официално да прави проучване на Ръкописа. Представител е на група учени.
Уил изглежда се изненада.
— Уведомено ли е било правителството за неговото пристигане?
— Да, писал е до съответните правителствени органи с молба за съдействие. Направо не мога да повярвам, че са се опитали да го арестуват. Той дори копия не носеше в себе си.
— А нима е имал копия на Ръкописа?
— Само на първите две откровения.
— Не знаех, че и в Щатите има копия. Как са попаднали в него?
— При предишно пътуване разбрал за един свещеник, който имал информация за Ръкописа.
Не успял да се срещне със свещеника, но намерил копията, скрити в задната пристройка на къщата му.
Уил се натъжи.
— Хосе.
— Кой? — попитах аз.
— Това е приятелят, за когото ти споменах. Убиха го. Той беше твърдо убеден в необходимостта колкото се може повече хора да узнаят за Ръкописа.
— И какво стана с него?
— Беше убит. Не се знае от кого. Тялото му бе намерено в гората на километри от дома му. Мисля, че са го направили враговете му.
— Правителството ли?
— Някои среди в правителството и църквата.
— Нима църквата може да стигне дотам?