— Добре, а сега кажи какво по-точно става с тебе? — постави въпроса направо тя.
Погледнах я в очите, които изпитателно ме наблюдаваха.
— Значи искаш веднага всичко да разбереш, а?
— Както винаги — отвърна тя.
— Ами в момента съм си дал малко почивка край езерото. Това е. Преуморен съм, а и ми се ще да помисля за някои неща.
— Споменавал си ми за това езеро. Но май си спомням, че имахте намерение със сестра ти да продавате мястото.
— Не сме го продали. Но наистина данъците са прекалено високи. Непрекъснато се увеличават, защото парцелът е близо до града.
Тя кимна.
— Ясно. И какви са ти плановете?
— Още не знам. Имам нужда от промяна.
Тя ме погледна заинтигувано.
— Да не би и ти да не можеш да си намериш място като всички напоследък?
— Вероятно е така — отвърнах аз. — Защо питаш?
— Пише го в Ръкописа.
Аз не отвърнах. Само я погледнах.
— Кажи ми нещо за този Ръкопис.
Тя се облегна на стола, сякаш да си събере мислите, после отново срещна погледа ми.
— Нали ти казах по телефона, че преди няколко години напуснах вестника и започнах работа към една фирма за изследване на културните и демографски промени към Обединените нации. Напоследък ходих по работа в Перу. Правих проучвания към университета в Лима и дочух, че бил открит някакъв си стар ръкопис, но никой нищо повече не можа да ми каже, дори и в катедрите по археология и антропология. Обърнах се към правителството, а те пък ми отказаха всякаква информация. Някой ми спомена, че правителството искало да скрие за съществуването на такъв ръкопис. Имало си съображения, но така и не разбрах какви.
— А ти нали си ме познаваш — продължи тя. — На любопитството ми не може да се устои. Свърших си работата и останах още няколко дни да видя какво мога да узная. В началото стигах все до задънена улица. Но веднъж в една закусвалня в покрайнините на Лима ми направи впечатление един свещеник, който ме наблюдаваше. Накрая дойде при мене и ми призна, че същия ден ме е чул да разпитвам за Ръкописа. Не си каза името, но беше готов да отговори на всичките ми въпроси.
Тя се позапъна, после отново настойчиво ме погледна.
— Той твърди, че Ръкописът датира от 600-та година пр.н.е. В него се говори за едни бъдещ коренен прелом в живота на човечеството.
— И кога ще започне този прелом? — попитах аз.
— През последните десетилетия на двадесети век.
— Искаш да кажеш, в наше време?!
— Да, в наше време.
— И в какво ще се състои този прелом? — попитах аз.
Въпросът ми като че ли малко я затрудни, но тя отвърна:
— Свещеникът твърдеше, че това ще бъде един бавен процес на пробуждане на съзнанието не в религиозен, а в духовен смисъл. На път сме да открием нещо ново за човешкия живот на тази планета, за това какъв е смисълът на нашето съществуване и това познание, по думите на свещеника, коренно ще промени човешката култура.
Тя замълча малко, след което добави:
— Свещеникът твърди, че Ръкописът е разделен на части или глави, всяка от които е посветена на отделно откровение. Там се казва, че в наше време хората ще започнат да осмислят тези откровения в хода на постепенното развитие към една напълно духовна култура на Земята.
Аз малко иронично вдигнах вежди и поклатих глава:
— И значи ти наистина вярваш на всичко това?
— Ами, според мен… — започна тя.
— Само се огледай наоколо — прекъснах я аз, сочейки към тълпата под нас. — Ето ти го реалния свят. Да забелязваш някаква промяна?
Едва бях изрекъл тези думи и от крайната маса долетя някаква ядна реплика. Не разбрах за какво се отнасяше, но бе изречена на такъв глас, че целият ресторант се смълча. Веднага ми мина през ума, че може да е станала нова кражба, но после стана ясно, че е кавга. Някаква жена на около 30 години се бе изправила на масата и гледаше с убийствен поглед мъжа насреща й.
— Не! — кресна тя. — Цялата работа е, че всичко между нас е свършено! Ясно ли ти е? Свършено е!
Тя се овладя, хвърли салфетката на масата и напусна.
И двамата с Чарлин се спогледахме. Бяхме шокирани, че това избухване бе станало тъкмо в момента, когато коментирахме хората наоколо. Чарлин посочи с глава към мъжа, който бе останал сам и каза:
— Ето, че светът се променя.
— Но как? — не отстъпвах аз.
— В Първото откровение се говори за тази промяна. Тя според свещеника в началото се усеща неосъзнато, като чувство на дълбока неудовлетвореност.