— Неудовлетвореност ли?
— Да.
— Неудовлетвореност от какво?
— Тъкмо в това е въпросът! Първоначално не си даваме сметка. Според Ръкописа в нас започва да се заражда един нов опит… В живота ни започва да се явява нещо особено, мигове на сила и вдъхновение. Първоначално ние не можем да ги определим, нито да ги задържимм и когато ни напуснат, оставаме с чувство на неудовлетвореност от живота, който отново става съвсем обикновен.
— И ти мислиш, че онази жена, която избухна, е обладана от такава именно неудовлетвореност?
— Да. И тя е като другите. Ние всички искаме да се реализираме, да имаме всичко в живота. Това вечно неудовлетворено търсене е в основата на егоцентризма, който през последните десетилетия е заразил всичко — от Уол Стрийт до уличните тайфи.
Тя ме погледна право в очите.
— А в отношенията помежду си проявяваме такава взискателност, че те стават направо невъзможни.
Забележката й ме накара да си спомня последните ми две връзки. И двете бяха много силно в началото, но се разрушиха за по-малко от година. Чарлин търпеливо почака да се обърна отново към нея.
— Как по-точно се обясняват нашите лични връзки? — попитах аз.
— Дълго разговарях със свещеника по този въпрос — отвърна тя. — Според него, когато двамата партньори в една връзка имат прекалени изисквания, когато всеки очаква другият да живее в нейния или неговия свят, да участва във всичко, което той или тя прави, неизбежно започва борба на междуличностни интереси.
В думите й имаше основание. Последните ми две връзки се бяха изродили в междуличностната борба. И в двата случая се стигна до конфликти, защото всеки се чувстваше пренебрегнат. Времето сякаш не стигаше. Все не бяхме съгласни какво да направим, къде да отидем, чии интереси да предпочетем. Не можехме да решим какво ще правим през деня, защото искахме различни неща.
— Именно този сблъсък на интереси — продължи Чарлин — според Ръкописа ще направи невъзможно за хората да живеят по-дълго заедно.
— Не е особено духовно твърдение — забелязах аз.
— Същото казах и аз на свещеника — отвърна Чарлин. — Той ми напомни, че доколкото болестта, обхванала обществото напоследък, води до чувство за неудовлетвореност и неспокойствие, проблемът е временен и ще намери своето решение. Ние вече започваме да осъзнаваме към какво се стремим, каква е същността на онази друга опитност, до която започваме да се докосваме. Когато се проникнем напълно от това съзнание, ще разберем и Първото откровение.
Обядът пристигна и ние млъкнахме за няколко минути, докато сервитьорът ни долее вино и опитаме взаимно ястията си. Когато се протегна през масата да вземе хапка от моята сьомга, Чарлин сбърчи нос и се разсмя. С нея се чувствах особено леко и свободно.
— Добре тогава, каква е тази опитност, която трябва да постигнем? — попитах аз. — Какво се казва в Първото откровение?
Тя се позапъна, не знаеше как да започне.
— Случвало ли ти се е да чувстваш, че ти се иска да направиш нещо, да осъществиш някои неща в живота си, а да не знаеш как. И тъкмо вече си забравил и си се заел с друго, ненадейно срещнеш някого, прочетеш нещо или отидеш някъде и получаваш възможност да осъществиш онова, което си си представял?
— Според свещеника — продължи тя — подобни случайности стават все по-често и по поразителен начин надхвърлят онова, което би могло да се нарече чиста случайност. Изглеждат предопределени, сякаш животът ни се ръководи от някаква необяснима сила. Такова преживяване внушава мистично усещане, вълнение, което кара човека да се чувства истински жив. Свещеникът говореше, че такива преживявания ни карат сами да ги търсим и да се стремим към тях. Все повече хора ежедневно се убеждават, че тези мистични събития са реални и изпълнени със смисъл, че зад нашия всекидневен живот се крие нещо друго. С това съзнание е свързано и Първото откровение.
Тя ме погледна, очаквайки нещо да кажа, но аз замълчах.
— Нима не разбираш? Първото откровение преосмисля тайната, която обгръща нашия живот на земята. Макар и да не разбираме тези мистични случайности, които преживяваме, все пак знаем, че са реални. Отново, както през детството усещаме, че животът има една скрита страна, която трябва да открием, че зад всичко видимо действа един невидим закон.
Чарлин се бе привела още по-близо до мен и жестикулираше убедително.
— Значи ти наистина вярваш във всичко това, така ли? — попитах аз.
— На времето си спомням, че и ти говореше за подобни преживявания — отвърна сериозно тя.
Стъписах се от тази забележка. Та тя наистина беше права. По едно време непрестанно ме връхлитаха подобни случайности и аз даже се опитвах да им намеря психологическо обяснение. Но възгледите ми оттогава се бяха променили. Подобни схващания вече ми се струваха незрели и нереалистични. Дори бях престанал да им обръщам внимание.