Обърна се и се отправи към предната част на самолета.
Останах като поразен. Дали имаше предвид същия Ръкопис? Отидох в кабината за отдих и се опитах да обмисля какво да предприема. Искаше ми се да забравя за него. Той може би имаше предвид някакъв друг ръкопис.
Върнах се на мястото си и отново затворих очи, решен да залича случката от съзнанието си.
Добре че не ми се налагаше да питам този човек какво има предвид. Но докато седях, си спомних вълнението, което бях изпитал край езерото. Ами ако той наистина имаше информация за Ръкописа, тогава? Ако не разпитвам, не ще узная нищо.
Подвоумих се още известно време, после станах и се отправих към предната част на самолета. Той седеше някъде по средата на реда. Точно зад него имаше едно празно място. Върнах се и казах на стоюарда, че искам да се преместя, взех си нещата и заех мястото. Подир няколко мига го потупах по рамото.
— Извинете ме — казах аз. — Чух ви да споменавате някакъв ръкопис. Не говорехте ли за онзи, който е бил намерен в Перу?
Той ме погледна изненадано, после предпазливо.
— Да, за него — отвърна след известно колебание.
Аз се представих и обясних, че моя приятелка е била наскоро в Перу и е научила за съществуването на Ръкописа. Той видимо си отдъхна и се представи като Уейн Добсън, професор по история в Нюйоркския университет.
Докато говорех, усетих, че съседът ми ме стрелка раздразнено с очи. Беше се облегнал на мястото си и се опитваше да заспи.
— Вие виждали ли сте Ръкописа? — попитах професора.
— Части от него — отвърна той. — Ами вие?
— Не, но моята приятелка ми разказа за Първото откровение.
Мъжът до мен се размърда.
Добсън погледна към него.
— Извинете, господине. Разбирам, че ви притесняваме. Не предпочитате ли да си разменим местата?
— Да — отвърна онзи. — Така ще е най-добре.
И тримата се изправихме на пътеката, после аз се промъкнах на мястото до прозореца, а Добсън седна до мене.
— Кажете ми, какво знаете за Първото откровение — попита Добсън.
Известно време мълчах и се опитвах да подредя мислите си.
— Доколкото разбирам, Първото откровение се отнася до мистичните случайности, които могат да променят живота на човека, като го накарат да разбере, че зад тях се крие нещо друго.
Стори ми се, че думите ми звучат абсурдно.
Добсън долови моето притеснение.
— А какво е вашето мнение във връзка с това откровение? — попита той.
— Не зная какво да мисля — отвърнах.
— Не звучи кой знае колко съвременно, не е ли така? Май ви се ще да се откажете от всичко това и да се върнете към по-практичните си проблеми?
Разсмях се и кимнах утвърдително.
— Е, всеки има подобна склонност. Дори и когато наистина разберем, че има нещо отвъд видимостта на този живот, по навик приемаме, че то е непознаваемо, докато най-сетне напълно отхвърлим подобна мисъл. Затова се явява необходимостта от Второто откровение. В него това ново съзнание намира потвърждение в историческия развой на човечеството и така добива по-голяма валидност.
Кимнах с глава.
— Значи като историк вие сте на мнение, че е вярно предсказаното в Ръкописа за бъдеща глобална транформация на човечеството?
— Да.
— И то именно като историк?
— Да! Ако се гледа правилно на историята — той си пое дълбоко дъх. — Повярвайте ми. Казвам го като човек, който е прекарал множество години в неправилно изучаване и преподоване на история. През цялото време насочвах вниманието си само върху технологическите постижения на цивилизацията и онези велики хора, които ги бяха осъществили.
— И кое е неправилното в този подход?
— От тази гледна точка нищо. Но истински важното е мирогледът на всеки исторически период, онова, което хората чувстват и мислят. Дълго време ми трябваше, за да проумея това. Историята е предназначена да ни даде познание за онзи по-широк контекст, в който се вписва нашият живот. Историята не е просто технологическа еволюция; тя е еволюция и на мисленето. Ако разберем с какво светоусещане са живели хората преди нас, бихме разбрали по-добре собствените си възгледи и това какъв е нашият принос за бъдещия прогрес. Бихме могли да открием къде са нашите корени в дългия ход на Цивилизацията и така по-лесно да разберем накъде отиваме.
Той млъкна, но след малко добави:
— Второто откровение ни предоставя тъкмо тази историческа перспектива, поне що се отнася до западната мисъл. Това поставя предсказанията на Ръкописа в по-широк контекст и показва не само тяхната достоверност, но и неизбежността им.
Попитах Добсън кои от откровенията е виждал и той отвърна, че само първите две. Открил ги след кратко пътуване до Перу преди три седмици, което слуховете за Ръкописа го накарали да предприеме.