Но Юбер не обръщаше внимание на думите му и продължаваше да тича, като се стараеше да не изостава от другите.
Скоро бегълците започнаха да се задъхват и да забавят крачките си. А само няколко стотин метра оставаха до гората, където се надяваха да намерят спасение, понеже там едрите животни, поради своя размер не биха могли да си пробият път.
— По-скоро! По-скоро! — подканяше другарите си Камис.
Един слон, изпреварил останалите, беше само на около петдесет крачки от бегълците. А какво значи такова разстояние за слона? Пътешествениците ясно чуваха неговото тежко дишане и чувствуваха топлината на дъха му. Земята трепереше под краката на гиганта. Още минута и той щеше да настигне Юбер, който беше значително изостанал назад…
Щом забеляза това, Джон Корт се спря, вдигна пушката, прицели се внимателно и натисна спусъка. Куршумът попадна право в сърцето: слонът рухна, сякаш ударен от гръм.
— Сполучлив изстрел! — пошепна Джон Корт, и побърза да настигне другарите си.
Подир малко при убития слон дойдоха и останалите, но се спряха и започнаха да обмирисват събрата си. Това спиране даде възможност на бегълците да спечелят няколко минути, и като напрегнаха последните си сили, отново се втурнаха напред, без да се оглеждат.
Обаче, сега ги преследваха не десетина слона, а цялото стадо разярени гиганти, и като плътна стена летеше към гората, където вече не се виждаха никакви огньове. Навсякъде царуваше непрогледен мрак.
— По-скоро! По-смело!… — не преставаше да вика Камис.
Оставаха не повече от сто крачки, но и слоновете бяха само на няколко десетки метра отзад. Най-после още едно последно усилие — и Камис, Макс Юбер с товара си, и Джон Корт, като безумни навлязоха в гората и почти без съзнание паднаха върху гъстата трева.
IV. Решението е взето
Една минута по късно, цялото грамадно стадо достигна до края на гората. Но дърветата растяха толкова нагъсто и дънерите им бяха толкова дебели, че представляваха от себе си непреодолима преграда, дори и за тази всеразрушаваща сила. Слоновете нямаха възможност да си пробият път: напразно блъскаха с хоботите си, напразно атакуваха с цялата тежест на своята маса. Грамадните дънери на вековната гора не се огънаха от техния натиск, великата гора на Убанги стана недостъпна за тях.
Джон Корт запали клечка кибрит и погледна часовника си: беше полунощ. Значи, до разсъмване оставаха още шест часа. Тук всред гъсталака тъмнината беше още по-дълбока. Наистина бегълците бяха се спасили от свирепите слонове, но сега над главите им може би висеше друга опасност — нападение от туземците, срещу които тримата мъже и детето бяха също така безсилни, както преди малко.
— Няма да спим! — каза форлоперът, като си отдъхваше след бързото тичане.
— Да, няма да спим, — съгласи се Джон Корт, и добави: — Да бъдем готови, за да посрещнем евентуалната опасност. Туземците не са далече! Ето и следи от техния огън, в който още тлеят искри.
Действително, на пет-шест крачки от бегълците блещукаше полузагаснал огън. Макс Юбер се приближи, за да го разгледа, после се върна при другарите си и заяви:
— Не видях нищо подозрително. Несъмнено тази част на гората е съвсем напусната от туземците!
— Навярно са избягали, щом са забелязали приближаването на слоновете, — обади се Джон Корт.
— Не е чудно — потвърди Камис, — понеже огньовете моментално изгаснаха в същия миг, когато дочухме сумтенето на слоновете. Впрочем, туземците би трябвало да знаят, че са в абсолютна безопасност зад тези дебели дървета… Признавам, нищичко не разбирам от всичко това…
— Всъщност трудно е да разберем нещо по това време. Утрото е по-мъдро от вечерта! Нека да дочакаме разсъмването; тогава, сигурно ще узнаем много неща, а сега — очите ми сами се затварят, и просто нямам сили да се боря със съня! — заяви Юбер.
След минута, той спеше, като убит, обтегнал се върху тревата под високото дърво.
— Легни до него, Лланга, а ние с Камис ще пазим — каза Джон Корт.
— О, г-н Джон, легнете и вие, а само аз ще пазя. Свикнал съм да върша това! — усмихна се Камис.
Наистина, на форлопера можеха напълно да разчитат: беше неуморим и добросъвестно изпълняваше всичко, което му се възлагаше. Джон Корт остана още половин час с него, после последва съвета му и се обтегна до заспалия си приятел.
Като внимателно се прислушваше и към най-малкия шум, Камис нито за миг не затвори очи.
Навярно нашите читатели още от първите ни думи са разбрали, че Джон Корт и Макс Юбер имаха съвсем различни характери. Първият от тях, американец, беше твърде сериозен човек, с практичен ум, истински представител на Нова Британия, типичен янки, но в добрия смисъл на тази дума. Силно увлечен от географски и антропологични въпроси, той им посвещаваше по-голямата част от времето си. Смел, издръжлив, самоотвержен, готов при нужда да пожертвува и живота си за своите приятели.