Макс Юбер, истински парижанин, дори и тук, в дебрите на Африка, си остана такъв. Не отстъпваше нито по сърце, нито по душа на своя приятел, но не притежаваше неговия практичен ум; освен това, отличаваше се с буен темперамент и с екзалтирана решителност да дири по-новото, по-необикновеното в живота. Не веднъж неговият хладнокръвен и разсъдлив приятел го сдържаше и предпазваше при някои необмислени пориви, след като бяха напуснали Либревил.
Град Либревил е столица на французко Конго и на Хабона. Основан през 1849 год., неговите жители сега бяха достигнали числото 1600. Тук беше постоянната резиденция на губернатора на френската колония, и освен неговия дворец, в града няма други правителствени сгради. Болницата, мисията, складовете за въглища и другите магазини, съставляват останалата част на града.
На три километра от Либревил е разположено малкото селище Глаас, където процъфтяват английската, немската и американската фактории. Точно тук се срещнаха Джон Корт и Макс Юбер, преди шест години. Семействата им бяха заинтересовани в американската фактория в Глаас, и тук двамата младежи заемаха твърде високи длъжности. Работите на факторията вървяха отлично: търгува ха със слонова кост, с палмово вино, с лековити орехи „хуру“ и с ароматните плодове „кола“, чиято слава се носи не само из американските, но и по европейските пазари.
Преди три месеца Джон Корт и Мак Юбер решиха да проучат местностите, разположени на изток от французко Конго и Камерун. Твърде опитни и смели ловци, те без колебание се присъединиха към експедицията на португалския търговец Урдакс, когото познаваха от по-рано, като напълно честен човек. Урдакс не приличаше на другите ловци на слонове, за които, Стенли казва, че всеки сантиметър от тяхната слонова кост е обагрен с човешка кръв.
Роден в Лоанго, португалецът Урдакс минаваше за твърде опитен търговец. Току-що беше решил да замине с кервана си зад Бахр-ел-Абиад, до границата на Бахирми и Дарфур, където се срещат много слонове. Форлоперът Камис също се ползуваше със славата на отличен водач и безстрашен човек.
Експедицията беше пътувала при най-добри условия, както споменахме по-горе, когато изведнъж я сполетя страшното нещастие при връщането й, и от многобройния керван бяха останали само тримата мъже и момчето, изпаднали в безизходно положение на 1500 или 1600 километра от Либревил.
„Великият лес“, както го нарече Урдакс, напълно заслужаваше своето прозвище. По цялото изследвано пространство на земното кълбо има само четири грамадни площи, покрити с девствени гори. Първата, с размери: 2750 километра дължина и 1600 километра ширина, се простира в северна Америка, от залива Худзън до полуострова Лабрадор, като обхваща областите Квебек и Онтарио, към север от реката Свети Лаврентий. Втората девствена гора обхваща долината на р. Амазонка, към северозападната част на Бразилия, и има размери 3300 километра дължина и 2000 километра ширина. Третият „велик лес“, изпълнен с гигантски борове и ели, чиято височина достига 45–50 метра, обхваща грамадна част от южен Сибир, като започва от басейна на Об, простира се към запад и достига до долините на Индихирка, Енисей и Лена; неговите размери са 4800 км. дължина и 2700 км. ширина. Най-после, четвъртият „велик лес“ се простира от долината на Конго до горните течения на Нил и Замбези. Неговата площ още не е измерена, но навярно е много по-голяма от площите на всяка от трите гореспоменати гори. Тази още неизследвана част на африканския материк, която върви паралелно с екватора, към север от Охово и Конго, обхваща приблизително 200000 квадратни километри, сиреч два пъти повече от цяла Франция.
Както си спомнят нашите читатели, Урдакс имаше намерение да заобиколи гората откъм западната страна, без да рискува да навлезе в този гигантски лабиринт от дървета, макар че с такава заобиколка би удължил пътя си с повече от две седмици.
Сега нашите злощастни пътешественици не разполагаха нито с фургон, нито с волове, нито с храна. Какво трябваше да сторят? През гората, пътят им се скъсяваше чувствително, а освен това, по-малко рискуваха да се срещнат с чергарски туземни племена.
Щом се пробудиха, Джон Корт и Макс Юбер веднага пристъпиха към разрешаване на този въпрос. Досега всичко беше спокойно, никакви туземци не се виждаха никъде. — Обаче сигурно са оставили следи от своето присъствие! — каза Джон Корт.