До днес нашите пътешественици стреляха само за да набавят храна; но през този ден им беше съдено да прибягнат към оръжието и за самозащита.
След като се нахраниха, пътниците бодро тръгнаха напред по широката пътека, която водеше право на югозапад, т.е. точно според желанието на Камис и на другарите му. На разстояние повече от километър, цяло стадо маймуни ги придружаваше ту по едната, ту по другата страна на пътеката. С кривения и крясъци, като правеха невероятни скокове и увисваха низко над главите на пътешествениците, тези маймуни като че ли умишлено ги дразнеха.
Очевидно широката пътека беше дълга няколко десетки километри. Пътешествениците бодро крачеха напред, без да се натъкват на прегради или на неочаквани задръжки, но изведнъж Камис се спря и напрегна слуха си. Да, не беше се излъгал: до уши те му долетя гневно сумтене на носорози.
— Отвратително животно е носорогът! Не можеш лесно да се справиш с него! — избъбра форлоперът.
— Какво да правим, Камис? — попита Джон Корт.
— Да се постараем да минем незабелязано. За всеки случай бъдете готови с пушките си!
Сумтенето и тежкото дишане на дебелокожите се чуваха все по-ясно и по-близо. Грамадните животни бясно летяха насам, навярно раздразнени от нещо. Знае се, че в подобно състояние тези силни животни стават ужасно опасни.
Още минута и една отвратителна двойка застана на незначително разстояние от пътешествениците. Нямаше съмнение, че носорозите са ги видели, макар че нашите приятели побързаха да се хвърлят в гъстия храсталак, настрана от пътеката. Не след дълго, един от носорозите пристъпи напред, провря чудовищната си глава и дълбоко пое въздух.
Три гърмежа екнаха един след друг, но без полза: куршумите не бяха в състояние да пробият дебелата, белезникава и лишена от косми кожа на носорозите. Гърмежите не ги смутиха, а само ги раздразниха повече, и чудовищата бясно се втурнаха върху преградата, закриваща пътешествениците.
Какво да се прави?… Наистина на няколко крачки се издигаше грамаден боабаб и ако се покатерят на него, ще бъдат в пълна безопасност. За съжаление, първите клони на дървото бяха на височина около петнадесет метра, а освен това самият дънер имаше дебелина не по-малко от 6 метра и липсваше каквато и да е възможност да се покатерят по него. Форлоперът прецени положението с един поглед, но все пак извика:
— Нека да си послужим с този боабаб, като защита!
Гъсто преплетените храсти и лианите вече пращяха и се чупеха под тежките стъпки на носорозите. Пътешествениците бързо отърчаха зад дървото. Разяреното животно долови това движение и след миг грамадният боабаб получи такъв удар, като че ли щеше да бъде изтръгнат из корен. Озлобеният носорог с всичка сила заби страшния си рог в гладкото стъбло. Но след това никакви усилия не му помогнаха да се освободи. Вторият носорог застана до другаря си, глупаво се взираше с късогледите си очи, без да може да забележи какво е станало и ревеше повече от недоумение, отколкото от гняв.
— Да използуваме момента! По-скоро! Бягайте, по скоро! — извика форлоперът и като излязоха иззад боабаба, пътешествениците се втурнаха напред по пътеката, без да се обръщат.
Спряха се едва, когато се убедиха, че никаква опасност не ги заплашва от страна на носорозите.
— За щастие отървахме се, макар че напразно изразходвахме четири куршума! Все пак съжалявам: казват, че месото на носорога е твърде вкусно — промълви Макс Юбер.
— Разбира се — потвърди Камис, — въпреки че има твърде силна мускусна миризма.
Пътешествениците си отдъхнаха свободно и продължиха пътуването до шест часът вечерта, когато се разположиха да нощуват под прикритието на една голяма каменна плоча.
Следващият ден измина без приключения и пътниците можаха да вземат около тридесет километра по същата посока към югозапад. Все още не бяха срещнали по-голяма река, освен няколко бистри поточета, които ги снабдяваха с прекрасна вода за пиене.
Пак се разположиха, за да пренощуват. Но сега, цели облаци прилепи, малки и по-големи, не им позволиха нито за момент да затворят очи, и се пръснаха едва при разсъмване.
— Отвратителни гадини! Откъде се довлече тази паплач! — ръмжеше Макс Юбер.
— Не протестирайте! — прекъсна го форлоперът. — За предпочитане е да имаме работа с тях, отколкото с комарите, които до този момент са ни пощадили…
— Не бих желал да имам познанство нито с едните, нито с другите, дявол да го вземе! — пошегува се младият французин.
— О, не, г. Макс, все пак ще се запознаем с комарите, щом стигнем до реката, която минава през тази гора! — възрази Камис.