„Онова опознаване на животинския мир, което можах да постигна, ме доведе до твърдата увереност, че всички млекопитаещи притежават способност да разговарят до такава степен, каквато съответствува на техните потребности и на тяхното развитие“, — това са собствените думи на професора.
Но още преди изследванията на американския професор било известно, че гърлено-гласовите органи на много млекопитаещи имат същото устройство, както у човека, и че притежават способността да издават членоразделни звуци. Но заедно с това всички знаели, че мисълта предшествува думите, а пък изобщо животните са лишени от способността да мислят. Папагалът говори, но не разбира нито дума от своята реч. Тези положения са безспорни. Обаче Харнер не бил съгласен с тях.
И в желанието си да докаже правотата на своите твърдения, американският професор решил да замине за тропична Африка, и там съвършено да изучи езика на горилите и на шимпанзетата, а после, като се върне в Америка, да издаде пълен речник и граматика по маймунски език. Тогава, разбира се, всички по неволя щели да се преклонят пред подобна очевидност.
През 1892 година Харнер напуснал Америка, а на 12 октомври същата година пристигнал в Либревил и се настанил във факторията на Джон Холтанц и Ко, където останал до февруари 1894 година.
Едва тогава, като избрал най-благоприятно време, професорът решил да пристъпи към своите научни наблюдения и експерименти. С малък кораб потеглил нагоре по река Охуе, и на 22 април пристигнал в католическата мисия Фернанд-Вац.
Мисионерите го посрещнали твърде радушно в своето общежитие, построено на брега на великолепното езеро Фернанд-Вац. Освен това любезните домакини по всякакъв начин се стараели да облекчат трудната задача на естественика.
Непосредствено зад мисията започвала грамадната гора, изпълнена с маймуни от най-разнообразни породи. Това положение, разбира се, било добре дошло за професора, но той скоро дошъл до заключението, че трябва да се засели всред тези четириръки хора, за да се сближи повече с тях.
За тази цел, професор Харнер си набавил специална желязна клетка, която поръчал да откарат всред гората. Ако може да се вярва на думите му, там той прекарал цели три месеца, съвършено сам, и безпогрешно изучил езика на горилите. Обаче, други твърдят, че предпазливият американец поставил клетката си на 20 минути разстояние от мисията до един дълбок кладенец и нарекъл това място „Крепост на Горилите“. Дотук водела прекрасна сенчеста алея, по която водоносците от мисията по два пъти на ден — сутрин и надвечер, идвали за вода. Казват още, че той дори прекарал в клетката две-три нощи, но силно безпокоен от насекомите решил да се откаже от по-нататъшно живеене в гората, разглобил клетката и се върнал при мисионерите, където с удоволствие се настанил. Най-после, на 18 юни, Харнер окончателно напуснал мисията и заминал за Англия, а оттам — в Америка, и като единствен спомен от пребиваването си в Африка, донесъл две малки шимпанзета, които обаче упорито отказвали да беседват с него.
Такива били резултатите от научните изследвания на професор Харнер. Изобщо свеждат се към това, че маймунският език, ако наистина съществува такъв, трябва по-подробно да се открие и проучи, макар че професорът твърди, че сполучил да определи няколко думи с неизменно, определено значение. Например, „вув“ или „вуув“, по маймунски означава „храна“, „шени“ — „вода“, „йехк“ — „пази се“, и т. н. По-късно чрез фонографи, поставени във Вашингтонската зоологическа градина, професорът успял да отбележи още няколко думи, изразяващи дори родови понятия. Според нас обаче този мним маймунски език не е нищо друго освен характерни звуци, каквито издават всички животни: кучетата, конете, овцете, гъските, лястовиците, пчелите и др., — звуци, които съвсем не изразяват мисли, а просто — силни впечатления или чувства, като радост, страх и пр.
Във всеки случай далеч непълните изследвания и наблюдения от не съвсем експериментален характер на американския професор не били достатъчни да разрешат много съмнения по този въпрос. И ето две години след пребиваването на професор Харнер на Черния материк с цел да изучи маймунския език, на един немски доктор хрумнало на ума да повтори опита на американеца, като отиде да живее дълбоко в дивите гори, в центъра на маймунското царство, а не на двадесетина минути път от човешките жилища. С риск дори да бъде изяден от кръвожадните комари и москити, които толкова много изплашили знаменития симиолог Харнер, упоритият немец решил да започне своите наблюдения.