Тези грамадни животни се срещат от нос Добра Надежда до 23-я градус северна ширина, почти из всички реки, езера и по-дълбоки блата. Измежду реките, които се вливат в Средиземно море, хипопотами се въдят само из горното течение на Нил.
Въпреки своя кротък характер хипопотамът е страшно животно — когато е раздразнен, особено под влиянието на физическа болка, не се спира пред нищо, нищо не щади, и силата му е такава, че с един удар на мощните си челюсти, може и най-голямата лодка да раздроби на трески.
Разбира се, никой от нашите приятели не помисли да дразни хипопотама, но дали чудовището от своя страна нямаше лоши намерения спрямо тях? Достатъчно би било само да блъсне сала с тежестта на тялото си, която понякога надвишава 2000 килограма, и с пътешествениците ще бъде свършено веднъж завинаги!
— Трябва да се постараем да минем незабелязано! Може би хипопотамът ще помисли, че салът е някакво плуващо дърво. Ако сега се втурнем да бягаме към брега, там по-лесно ще се защитим от водното чудовище, което на суша е твърде неподвижно, вследствие на своите къси крака; обаче ще трябва да изоставим сала, а тогава хипопотамът с един удар ще му види сметката!…
Пътешествениците решиха да легнат по очи и да чакат, и само в краен случай да се спуснат към брега.
Речено — сторено. Всички легнаха и зачакаха, а течението все по-близо и по-близо влечеше сала към чудовището. Скоро ги лъхна неговото топло влажно дишане. Лежеха без да мърдат. Ами ако салът се блъсне о главата на хипопотама и се преобърне?… Изминаха още няколко мъчителни минути и салът пак заплува спокойно, без онези тласъци, които се чувстваха, докато минаваше по водата, силно развълнувана от мощните движения на хипопотама. Пътешествениците се приповдигнаха и видяха как водното чудовище отново се гмурна в реката, без да им причини ни най-малка вреда.
Надвечер Камис и другарите му слязоха на брега. Точно тук едно бистро поточе се вливаше в реката Йохаузен, а над него се издигаше грамадно бананово дърво, чиито клони бяха се прекършили под тежестта на едри узрели плодове. Наистина дивите банани не са толкова вкусни, но техният сок, смесен с изворна вода, дава чудесно освежително питие.
— Всичко би било прекрасно — избъбра Макс Юбер, като се готвеше да легне, — ако не бяха тези проклети москити, които едва ли ще ни позволят да мигнем през нощта!
В този момент младежът чу гласа на Лланга и побърза да отиде при него. Момчето му показа цели купища изсъхнала тор от антилопи, елени, биволи и други животни, които навярно бяха идвали тук, за да пият вода. Това беше единственото и най-добро средство, за да се избавят от насекомите. Ако върху огъня се хвърли известно количество животинска тор, веднага към небето се издигат облаци лютив дим, който прогонва всички насекоми. Това средство е известно на туземците и те постоянно се ползват от него.
Нашите пътешественици не закъсняха да сторят същото и прекрасно спаха през нощта. На сутринта с нови сили продължиха надолу по реката.
Нищо не е така променливо, както времето из тази част на Африка. Днес небето беше покрито с облаци и скоро започна да вали дъжд, или по-право — дребна мокра прах. Съобразителният Камис с помощта на тънки и здрави лиани от десетина големи бананови листа беше ушил съвсем непромокаемо платнище, което сега метна и прикрепи към четири върлини, забити по средата на сала; под този навес, пътниците намериха прекрасно прикритие от дъжда.
Към обед, по десния бряг на реката, пак се появиха около 20 грамадни маймуни; очевидно, имаха намерение да възобновят атаката си, но пътешествениците се придържаха по-близо до левия бряг и, понеже на това място реката беше много широка, нямаше никаква опасност от страна на четириръките злодейци.
Нашите приятели пак обядваха на сала. След обед реката изведнъж остро изви към югоизток. Това силно огорчи форлопера. Впрочем подир час — час и половина, реката описа нова дъга и пак зае първоначалната си посока.
Към шест часът вечерта Камис и другарите му спряха в едно малко заливче и скоро се разположиха под широката корона на красив акажу5. Тук не намериха нито патешки яйца, нито раци, нито миди, но затова пък имаше купища животинска тор, която щеше да им осигури спокойно прекарване на нощта. Запалиха огън, за да приготвят вечерята. Лланга неуморно припкаше по брега и надничаше из всички храсталаци, като същевременно не забравяше да следи с поглед и падналите в реката дървета и клони, които течението влачеше напред.
Ето, зададе се дънер на средно дебело дърво, запазило още зелени клоните и листата си. Очевидно, дървото беше повалено от бурята през изтеклата нощ, паднало в реката и течението го понесло със себе си.