Тези чернокожи бяха професионални наемници, свикнали със своята тежка работа, и никой от тях не „свиваше гнездо“, т. е, водеха чергарски живот. Още от ранно детинство започват своя тежък занаят, и го продължават, докато имат сили, докато краката им държат. От разсъмване до 11 часът преди пладне, и от следобедната почивка до късна вечер, неспирно крачат напред, наведени под своя товар — тежки слонови зъби и сандъчета с всевъзможни предмети. От пестеливост, те ходят почти голи, и затова често разраняват босите си крака, а мускулестите им тела са избраздени с белези от острите шипове на храстите, между които се принудени да се промъкват. Впрочем, за да запазят интересите си, техните наематели им плащат щедро, хранят ги добре и не ги затрудняват с непосилни товари. От друга страна, тези ловци на слонове са изложени на постоянни и твърде сериозни опасности, освен срещите с лъвове и с пантери, и в такива трудни моменти те трябва да бъдат напълно уверени в хората си, всецяло да разчитат на тях; а после, като съберат достатъчно количество скъпоценна слонова кост, за ловците е особено важно да пристигнат благополучно и по-скоро в крайбрежните фактории. Интересът на самите ловци изисква, нищо да не задържа кервана при пътуването: нито излишна преумора на носачите, нито случайни заболявания; особено трябва да се пазят от опасната шарка, която силно свирепствува из тези области. Ето защо, като знаеше всичко това от опит, португалецът Урдакс полагаше извънредни грижи за хората си; вследствие на това, всички негови експедиции из недрата на екваториална Африка, всякога завършваха успешно, благополучно и с големи печалби.
Същото би могло да се каже и за сегашното пътуване, понеже в момента носеше предостатъчно и от най-добро качество слонова кост, събрана иззад Бахр-ел-Абиад, дори до границата на Дарфур.
Нашите пътешественици разположиха лагера си под сянката на разкошните тамаринди. Докато носачите се грижеха за вечерята, Джон Корт започна разговор с португалеца Урдакс, който прекрасно владееше английски.
— Струва ми се, че избраното място е прекрасно за лагер. Съгласен ли сте с моето мнение, г. Корт? — попита Урдакс.
— Да, разбира се, и за нашите волове тук има готова трапеза, тревата е гъста, сочна, дори сам бих започнах да паса, ако имах същите храносмилателни органи, каквито имат тревопасните животни!
— Не, не съм съгласен с вас, — усмихна се Урдакс. — Аз предпочитам нашите морски сухари, парче антилопово месо, изпечено на шиш, и литър силна, капска мадейра, към която може да се прибави малко от бистрата вода на този поток, който протича през равнината! — И португалецът показа с ръка към малката река, вероятно някакъв приток на Убанги, която минаваше на запад от хълма, където бяха се спрели.
През това време, цялата слонова кост беше наредена пред фургона; наблизо пристъпваха воловете, като пощипваха сочната трева; тук-там весело пращяха няколко лагерни огньове. „Форлоперът“ обходи всички групи, за да се увери, че хората са здрави, че имат достатъчно храна и пиене, че всичко е в ред. Навсякъде лъхаше миризма на печено месо; всички с прекрасен апетит унищожаваха неотдавна убитата антилопа. Според заведения ред, оръжията бяха оставени във фургона.
Най-късно подир час, целият лагер щеше да потъне в здрав сън, след уморителното дневно пътуване. За всеки случай, Камис — водачът на кервана, се погрижи да остави на стража няколко души от носачите, които щяха да се сменят през два часа. Такава предпазливост е твърде необходима из тези диви местности, където постоянно бродят двукраки и четирикраки неприятели. В това отношение Урдакс никога не забравяше да вземе нужните предпазни мерки. Петдесетгодишен, енергичен и силен, португалецът се отличаваше с извънредна издръжливост и опитност при организирането на подобни експедиции. Впрочем, в това отношение не му отстъпваше и Камис: тридесет и пет годишен, строен, ловък, невъзмутимо спокоен и съобразителен, храбър и хладнокръвен, дори и при най-опасни моменти, и затова минаваше за най-сигурен и опитен водач на кервани през африканските дебри.
Докато вечеряха, пътешествениците поведоха оживен разговор във връзка с онова, което очаква кервана при връщането, понеже, до факторията Либревил имаше още повече от 2,000 километра, сиреч девет-десет седмици път.
До този момент, от границите на Дарфур керванът се спусна към Убанги, премина през брод Аукадебе и неговите многобройни притоци, и сега беше спрял тук, където 22-ят меридиан пресича 9-я паралел.