За щастие, малко след десет и половина часът се пробуди Лланга, и щом зърна огньовете, започна да трие очи, за да се убеди, че не се лъже. Изведнъж, във въображението на момчето се създаде представа за страшно нападение над кервана, и без много да мисли, като не желаеше да разтревожи съня на своите благодетели, пропълзя до мястото, където спеше форлопера, разбуди го и мълчаливо посочи огньовете с ръка. Камис около една минута се взря в тях, но понеже нищо не можа да проумее, побутна португалеца и пошепна:
— Урдакс, вижте, вижте какво става там!
Португалецът отвори очи, изведнъж скочи на крака и погледна нататък, където сочеше форлоперът, а след това гръмогласно извика:
— Тревога!
Само за няколко секунди всички членове на кервана бяха на крака. Цялата долина тънеше в мъгла и в мрак, с изключение на южната й страна, която отчасти се осветяваше от огньовете, чийто брой сега достигаше до петдесет.
— Там са туземци, навярно буржоси, които скитат по бреговете на Конго и на Убанги! — обясни Урдакс.
— Разбира се, тези огньове не са се запалили сами по себе си! — Очевидно, човешки ръце ги пренасят от място на място, — забеляза Корт.
— Да, но ние не виждаме нито една човешка фигура всред тази странна илюминация.
— Защото хората не стоят пред гората, а се крият зад дърветата, — поясни Камис.
— Забележете, че те не настъпват, понеже огньовете, макар да подскачат наляво и надясно, след това отново се връщат по местата си! — промълви Макс Юбер.
— Навярно, за да не се отдалечават от своя главен лагер — кимна с глава форлоперът.
— Защо ли не са ни атакували досега, преди да ги забележим?
— Защото не са културни хора, а диваци, и много неща не вземат под внимание. Все пак, това не им пречи да бъдат твърде опасни врагове. Ето защо, трябва да сме на щрек!
Да, щат-нещат, трябваше да бъдат на щрек и да се бранят до последна възможност, тъй като тези туземци са безпощадни. В това отношение те надминават дори най-свирепите и диви австралийски племена, пръснати по Ново-Хебридските острови и из Нова Гвинея. Навътре в страната живеят племена канибали, и това прекрасно е известно на мисионерите, които често отиват срещу най-ужасна смърт.
В екваториална Африка силата е всичко, а слабостта се смята почти за престъпление. Тук все още съществуват човешки жертвоприношения. Например, убиват робите и слугите над гроба на техния господар, а главите на наказаните със смърт забиват върху дълги върлини и ги хвърлят за храна на дивите зверове. Също и децата от 10 до 16 години служат за лакомо блюдо при тържествени трапези; много главатари се хранят изключително с такова месо.
Освен към канибалство, тези диваци са особено склонни към грабеж, и често на далечни разстояния преследват керваните, за да ги ограбят и унищожат. Макар че са въоръжени много по-зле от търговците, все пак обикновено побеждават чрез своята многобройност. Това обстоятелство е добре известно на форлоперите; ето защо, те изобщо избягват близостта на селища, като Нгомбе-Дара, Калака, Таино и др., разположени между Аукадене и Бахр-ел-Абиад. Тук още не са успели да проникнат дори и мисионерите, които не се спират пред нищо, за да постигнат своята единствена цел: да преродят диваците чрез разпространяване на христианска цивилизация между тях.
До този момент експедицията на Урдакс беше пътувала благополучно. Камис избягваше местата, където биха могли да се натъкнат на неприятни срещи с туземците. Сега, след като заобиколи гората, керванът трябваше да достигне десния бряг на Убанги и да тръгне покрай реката, до вливането и в Конго, от дясната страна. Тук цялата местност често се посещава от търговци и от мисионери, а диваци почти не идват насам, понеже френските, английските, португалските и германските предприятия са ги прогонили навътре в страната, към Дарфyр.
И ето, когато до Убанги оставаха само няколко дена път, керванът изведнъж беше заплашен от ограбване и смърт.