А той се притискаше към Олга, сякаш търсеше в нея защита, и й говореше с тих разтреперан глас:
— Оля, мила, не мога повече тука. Душа не ми остана. Заклевам те в Господа Бога, пиши на сестра си, на Клавдия Абрамовна, всичко да продаде, всичко да заложи, да ни прати пари да се махнем от тука. О, Господи — продължаваше той с мъка, — с крайчеца на окото да можех да я зърна Москва! Насън поне да я видех, майчице!
А когато се свечери и вътре се стъмни, стана толкова тягостно, че на никой не му се продумваше дума. Ядосаната баба накисна корички ръжен хляб в една паничка и дълго, цял час, ги смука. Маря издои кравата, донесе ведрото с млякото и го постави на пейката, бабата взе да го прелива от ведрото в разни гърнета, все тъй бавно, дълго, явно доволна, че сега, през Богородични пости, никой няма да яде мляко и всичкото ще си остане непокътнато. И отсипа само мъничко, съвсем мъничко в една чинийка за детето на Фьокла. Когато те с Маря тръгнаха да занесат гърнетата в зимника, Мотка изведнъж се размърда, смъкна се от печката, отиде до пейката, където беше дървената паница с коричките, и лисна в нея млякото от чинийката.
Като се върна от зимника, бабата пак се зае с коричките си, а Саша и Мотка седяха до печката, гледаха я и им беше драго, че се е облажила и сега вече ще иде в ада. Утешиха се и легнаха да спят; и заспивайки, Саша си представяше Страшния съд: гори голяма пещ, подобна на грънчарската, и дяволът с рога като на кравата, целият черен, подкарва с дълга пръчка бабата към огъня, както одеве тя гонеше гъските.
Глава 5
На Богородица, около единадесет часа вечерта, момите и ергените, които се веселяха долу на ливадата, изведнъж нададоха викове, писъци и хукнаха към селото; тези, дето седяха горе на края на урвата, първоначално дори не разбраха за какво е тази работа.
— Пожар! Пожар! — раздаде се отдолу отчаян вик. — Горим!
Ония, които седяха горе, се огледаха и пред очите им се разкри страшна, необикновена картина. От сламения покрив на една от крайните къщи се издигаше висок около два метра огнен стълб, пламъците се виеха на кълбета и на всички страни хвърчаха искри, сякаш извираше фонтан. И изведнъж целият покрив лумна с ярки пламъци и се чу пращенето на огъня.
Луната сякаш помръкна и над цялото село се разля червена трепкаща светлина; по земята плъзнаха черни сенки, замириса на изгоряло и ония, които тичаха отдолу, всичките бяха запъхтени, не можеха да отворят уста от треперене, блъскаха се, падаха и от ярката светлина не виждаха и не можеха да се познаят. Беше страшно. И най-страшното беше това, че над огъня, сред пушеците, хвърчаха гълъби и в кръчмата, където още не знаеха за пожара, продължаваха да пеят и да свирят на хармоника, като че ли нищо нямаше.
— У чичо Семьон гори! — извика някой с висок груб глас.
Маря се суетеше около тяхната къща, плачеше, чупеше ръце, тракаше зъби, макар че пожарът беше далеч, на другия край; излезе Николай с валенките си, наизскачаха по ризки децата. Край къщата на селския пазач заудряха по желязната плоча. Бам, бам, бам… — затрептя въздухът и от този чест, непрестанен звън се свиваше сърцето, побиваха студени тръпки. Старите жени изнасяха иконите си. Изкарваха навън от дворовете овцете, телетата и кравите, изнасяха сандъци, кожи, каци. Враният жребец, който не пускаха с хергелето, защото риташе и нараняваше конете, оставен на свобода, препусна няколко пъти през селото с цвилене и тропот и изведнъж спря до една каруца и започна да бие по нея със задните си крака.
Заудря камбаната и отвъд реката, в черквата.
Около пламтящата къща беше горещо и толкова светло, че всяка трапчинка по земята се виждаше съвсем ясно. На един от сандъците, които бяха успели да изнесат, седеше Семьон, червенокос селяк с голям нос; беше по късо палто, фуражката му беше нахлузена на главата чак до ушите; жена му лежеше в несвяст захлупена по очи и стенеше. Наоколо се въртеше някакъв старец около осемдесетте, нисичък, с голяма брада, като джудже, който не беше тукашен, но явно имаше отношение към пожара, беше гологлав и държеше в ръцете си някаква бяла бохчичка; огънят се отразяваше в голото му теме. Кметът Антип Седелников, мургав, чернокос, същински циганин, се приближи до къщата с брадва в ръцете си и, кой знае защо, изби един след друг прозорците, а после взе да сече стълбата.