Вторият крупен роман на Реймонт е „Обетована земя“. В него са намерили място младежките впечатления от фабриките на Лода. Още в края на миналия век Лода се оформя като най-промишления град на Полша. „Градът на хилядата комина“, както често го наричат, събира като фокус най-полярните социални противоречия на епохата. Неслучайно тридесет години по-късно големият поет на полския пролетариат Владислав Броневски също се обръща към този град — символ на огромни работнически маси и едновременно потънал в дим ад на нечовешка експлоатация, Реймонт не вижда в работническата класа ковача на утрешния ден на нацията. Той пристъпва към проблемите с изнесената от младостта си ненавист към жестокостите на капиталистическия град, в която се усеща едно русовско, томително желание за завръщане към чистотата на първичното, архаично и същевременно народническо преклонение пред чистотата на селското начало. Освен антиурбанистичните моменти в романа са оставили следи и някои предразсъдъци на шовинистична основа. Реймонт се стреми художествено да оправдае капиталиста поляк за сметка на фабрикантите евреи и немци и това още веднъж показва, че той не е осъзнал вътрешнокласовата солидарност, общовалидността на класовите интереси, която ражда антагонизма на противоречията. Но независимо от споменатите недостатъци „Обетована земя“ беше и продължава да бъде най-панорамната картина на първоначалното натрупване на капитали в Полша, сага на полската индустрия, пасквил срещу корупцията и духовната нищета, които се раждат чрез нея, за да дадат път на хищническата същност и алчността на новобогаташа.
В края на века Реймонт започва да пише къси разкази и новели из живота на селяните. В тях проличава укрепналото авторско перо, точността на рисунъка и нарасналото умение да се сверява „предварителната“ художествена концепция с реалните условия на селото от онова време. Подобно на своя съвременник, големия драматург Станислав Виспянски, Реймонт произнася присъда както над жестоката, безогледна власт, над антихуманността на всяка конюнктура, която решава своите временни задачи, смазвайки, съдбите на хиляди хора, така и над плебейската духовна нищета, над хищническия нагон, роден в оскотелия от бита си бедняк, намерил своята най-ярка изява в суеверията и атавистичната жестокост към себеподобните. Тези проблеми са показани в най-завършен вид в знаменитата новела на Реймонт „Справедливост“. Главният герой Яшек Винчорек е селско момче, което избягва от затвора, и въпреки отчаяните усилия на своята майка бива убит от собствените съселяни, в които местната полиция умело е успяла да събуди взривна смес от сребролюбие и първични ловни инстинкти. Заедно с внушителната картина на смъртта на човека, с подтекста за абсолютната нелепост на убийството като средство за разрешаване на човешките противоречия в новелата се прокрадват първите нотки на изведената от модернизма концепция за вътрешните двигателни механизми на обществото. Реймонт за първи път ярко показва невъзможността на човека да се справи със своите страсти — един пресилен акцент върху ирационалността на духовното, от който се ражда авторската концепция за зависимостта на обществените процеси от човешките инстинкти. Идеалистичната мирогледна основа все пак не успява да заличи огромното въздействие на реалистичния детайл, на отделни, великолепно възпроизведени сцени от ежедневието на селянина: прелюдия към най-значителното произведение на Реймонт, което издателство „Народна култура“ предоставя сега на своите читатели, романа „Селяни“.