— Какво става? — попита тя Балцерековица, която поглеждаше иззад ъгъла на къщата.
— Не знам, като че ли войска иде откъм гората.
— Божичко, света Богородичке! Войска! — и краката й се подкосиха от страх.
— Ами Клембовото момче току-що каза, че казаци идат откъм Воля — добави Причековица, затичала нанякъде.
Ягуша ускори крачки и вече с голямо вълнение дойде до къщи. Майка й седеше с къделя на прага и при нея няколко раздрънкали се жени.
— Както тебе виждам сега, така ги видях: седят в отвода, а по-старшите в стаите на свещеника.
— А Михал органистовия изпратиха да повика кмета.
— Кмета да вика! Казвам ви аз, мили мой, не е шега тая работа, ще излезе тя някаква…
— Може да са дошли само данъци да събират.
— Ех, за това толкова народ ли ще дохожда? Друго нещо ще да е.
— Така е, ама ще видите, че не ще да е на добро, помнете ми думата.
— Да ви кажа ли защо са дошли? — подзе Ягустинка, като пристъпи до тях.
Жените се приближиха една до друга и проточиха шии като гъски, заслушани любопитно.
— Вас ще ви записват за войници — засмя се тя кресливо, но никоя не й отвърна, само Доминиковица рече язвително:
— Ти все с тия кучешки шеги.
— Защото от влакното валмо правите, всички са си глътнали езиците от страх, а всяка иска да стане нещо. Голяма работа — стражари!
Плошковица се намъкна в портата с шишкавия си корем и захвана да разправя как веднага нещо я жегнало, щом току забелязала каруците, как…
— Мълчете, мари! Гжеля и кмета тичат към поповия дом.
Вдигнаха очи към отсрещната страна на вира и съпровождаха двамата братя.
— Я виж, и Гжеля викат.
Но не бяха прави, защото Гжеля пусна брат си да влезе вътре, а той разгледа оставените пред дома каруци, поразпита каруцарите, изгледа седналите в отвода стражари и силно разтревожен отърча при Матеуш, който работеше на Стаховата къща. Матеуш тъкмо бе възседнал слемето и врязваше жлебчета да сковава мертеците на покрива.
— Още ли не са си отишли? — попита той, без да престава да дяла.
— Не са и там е лошото, че не се знае за какво са дошли.
— Нещо недобро има в тая работа — почна да заеква старият Билица.
— Може за събранието да е! Началника нещо заплашваше, а стражарите поразпитваха тук-там кой бунтува Липци — рече Матеуш, като се смъкваше на земята.
— Тъкмо това ще да е, за мене са дошли! — пошепна Гжеля, огледа се неспокойно, побледня и задиша тежко.
— Мене ми се чини, че по-скоро за Рохо! — забеляза Стахо.
— Истина, нали за него и подпитваха! Пък и наум не ми идваше! — отдъхна с облекчение Гжеля, но загрижен доста за Рохо, рече тъжно:
— То се знае, че ако задържат някого, само Рохо ще вземат!
— Ами как, нима ще го дадем? Родния ни баща, а? — викна Матеуш.
— Де можеш да им се противиш, и дума да не става…
— Той само да се скрие някъде, трябва да му се обади, то се знае… — заекваше Билица.
— Може пък друго нещо да е, може да е някаква кметова работа — намеси се несмело Стахо.
— За всеки случай аз ще отърча да го предупредя! — викна Гжеля, втурна се в житата и се промъкна през градините до Боринови.
Антек седете пред къщи и клепеше върху една наковалничка сърпове. Той скочи разтревожен, щом узна каква е работата.
— Да, да, видях ги, че пристигнаха. Рохо, я ела при нас! — викна Антек.
— Какво има? — попита Рохо, като подаде глава през прозореца, но преди да му кажат, дотича с изплезен от умора език Михал органистовият.
— Знаете ли, Антони, у вас идат джандарите! При вира са вече…
— За мене са! — изстена Рохо и отпусна тъжно глава.
— Господи! Божичко! — писна Ханка, като застана на прага и го удари на плач.
— Тихо! Трябва да се направи нещо! — шепнеше Антек и мислеше напрегнато.
— Селото ще събера и няма да те дадем, Рохо! — ежеше се Михал, като откърши един як клон и святкаше страшно с очи.
— Не дрънкай глупости! Рохо, по-скоро зад сенарника и в житото, по-скоро! Причакай там в някоя бразда, докато те повикам. Бързо, докато не са дошли…
Рохо се завъртя из стаята, хвърли някакви хартии на Южка, която лежеше в леглото си, и й пошепна:
— Скрий го под себе си и не ги давай!
И както си беше, без шапка и без клашник, шмугна се в градината и пропадна като камък във вода, само житото нейде зад сенарника се пораздвижи.