— Върви си, Гжеля! Ханко, гледай си работата! Бягай, Михале, и ни гък! — даде заповед Антек, па седна пак при прекъснатата си работа и започна да клепе тъй равничко и спокойно, както и по-рано, само че час по час поглеждаше острието срещу светлината и мяташе погледи на всички страни, понеже кучетата лаеха все по-близо и скоро се раздадоха тежки стъпки, дрънкане на саби и разговори…
Сърцето му затуптя, ръцете му затрепереха, но той чукаше равномерно, едно след друго, без да откъсва очи от работата, докато най-сетне те застанаха отпреде му.
— Тук ли е Рохо? — попита кметът страшно изплашен.
Антек обгърна с поглед всички и отговори бавно:
— Из селото ще да е, от сутринта не съм го видял.
— Отворете! — заповяда гръмогласно един старшия.
— Та разтворено е! — отвърна Антек, като се надигна от пейката.
Чиновникът влезе заедно с жандармите в къщи, а други стражари отърчаха да наглеждат градината и двора.
На улицата вече се насъбра половината село и гледаха мълчаливи как претърсват къщата, сякаш е копа сено. Антек трябваше всичко да отваря и да им показва, а Ханка седеше при прозореца с детето на гърди.
Разбира се, че търсиха напразно, но тъй разглеждаха навред и тъй не пропущаха нищо, та един дори и под леглото назърна.
— Там е той, чака ви да го намерите! — промърмори Ханка.
Старшията съзря на масата някакви книжки, притиснати с металическо кръстче. Той скочи като рис към тях и почна внимателно да ги разглежда.
— Откъде ги имате?
— Рохо ще да ги е оставил, така си седят там.
— Жената е неграмотна — обясни кметът.
— Кой от вас може да чете?
— Никой, така са ни учили в училището, че сега никой не може да разбере дори и молитвеника! — отговори Антек.
Старшията предаде на един стражар книжките и мина в другото отделение на къщата.
— Какво, болна ли имате? — рече той и се приближи до Южка.
— Болна, от няколко недели лежи от сипаница.
Чиновникът бързо се отдръпна към отвода.
— В тази ли стая живееше? — разпитваше той кмета.
— И в тази, и където му се случеше, като просяк.
Разглеждаха всички кътчета, дори и зад иконите; Южка ги следеше с разпалени очи и тъй разтреперана от страх, че когато един от тях се доближи до нея, тя се развика като обезумяла:
— Да не съм го скрила под мене? Търсете!…
А когато привършиха, Антек пристъпи до старшията, поклони му се ниско и го попита с покорен глас:
— Извинявайте, ама да не би Рохо да е направил някакво престъпление?
Чиновникът го изгледа някак отблизо в лицето и му рече натъртено:
— Вижда се то, че го укриваш, затова заедно ще отпътувате, чуваш ли?
— Чувам, само че не мога да разбера какво има! — рече Антек и се почеса угрижено, а чиновникът го погледна свирепо и отиде по селото.
Те ходиха и в други къщи, тук-там назърнаха и поразпитаха кого де се случеше, докато слънцето залезе и пътищата се претъпкаха с подкарани от паша стада. Тогава те си отпътуваха, без да намерят нищо.
Селото си отдъхна. Изведнъж на всички се отвориха устата, защото всеки разказваше как претърсвали у Клембови, как у Гжеля, у Матеуш, и всеки най-добре бе видял всичко, най-малко се страхувал и най-много се ядосвал.
А когато останаха сами, Антек рече тихо на Ханка:
— Виждам, че работата е опряла дотам, та не ще можем да го държим в къщи.
— Ами как, ще го изпъдиш ли! Такъв свет човек, такъв благодетел!
— Ай дявол да го вземе! — завайка се Антек и не знаеше вече какво да прави. Добре, че след малко дотичаха Гжеля и Матеуш и за да решат нещо сигурно, затвориха се в плевнята, понеже в къщи все някой дохождаше да пита нещо.
Тъмнината вече напълно заслони света, Ханка издои кравите и Петрек си дойде от гората. Чак тогава излязоха. Антек веднага се залови да стяга бричката, а Гжеля и Матеуш, за да замажат очите на хората, тръгнаха по село да търсят Рохо.
Всички се чудеха на това, защото бяха дълбоко убедени, че е скрит някъде у Боринови.
— Веднага след обеда изчезна някъде, та и следа не може да се намери от него! — казваха приятелите.
— Какъв късмет, а то сега щеше да пътува в окови!
И мигом се разнесе, както желаеха тримата, че Рохо от след обед го няма вече в село.
— Подушил е и дим да го няма, където очите му видят! — казваха те задоволени.