Но по едно време, когато денят вече си отиваше и стаята бе залята от червените зари на залеза, тя изведнъж се стресна, седна и като протегна ръце, извика със силен и сякаш чужд глас:
— Време ми е вече, време ми е.
И падна възнак.
В стаята стана страшно, избухна плач, всички наколеничиха около леглото, Яшо зачете молитвата за смъртници, Клембовица запали свещта, умиращата повтаряше след Яшо, но все по-слабо, все по-тихо, все по-неразбрано, очите й гаснеха като изнурения от пек летен ден, лицето й потъваше в мъглата на вечния мрак. Тя изпусна свещта и свърши.
Така си умря тази просякиня, като да бе най-богатата в село, а Ямброжи, който пристигна на самия край, затвори очите й, Яшо й отчете от все сърце молитва и цяло село се изпровърви да се помоли пред останките й, да поплаче и да се почуди със завист на щастливата й смърт и леката кончина.
Само Яшо, щом видя мъртвите й очи и състиналото се на буци, издраскано от ноктите на смъртта лице, се разтресе от такъв страх, че избяга у дома си, хвърли се на леглото, зарови глава във възглавниците и заплака.
Веднага след него дотърча Ягуша и макар че самата бе изпълнена с ужас и жал, залови се да го успокоява и да изтрива разплаканото му лице. Той се притули към нея като към майка, сложи оболялата си глава на гърдите й, прегърна я през шията и задавен от хлипания, взе да се оплаква от сърце:
— Боже мой, как страшно, как грозно е това!…
В това време влезе органистовица, видя ги и страшен гняв забушува в душата й.
— Какво става тук? — Тя застана насред стаята и засъска, като едва се владееше. — Виж я ти нея каква нежна опекунка! Жалко само, че Яшо няма вече нужда от бавачка и може сам да си избърше носа.
Ягуша вдигна разплаканите си очи към нея и разтреперана от уплаха, започна да разправя за смъртта на старицата. Яшо също се хвърли чевръсто към майка си и обясняваше какво му е станало, но тя, изглежда, вече добре надумана от приятелки, му се озъби:
— Глупав си като теле! Ти по-добре да мълчиш, за да не ядеш бой!
И скочи изведнъж към вратата, разтвори я цялата и закрещя към Ягуша:
— Пък ти се махай и крака ти вече да не стъпи тук, че ще насъскам кучетата по тебе!
— Па какво съм виновна аз, какво? — заекваше Ягуша, вече забравила се от срам и болка на душата.
— Вън, и още сега, че ще кажа да насъскат кучетата по тебе! Не ща аз да плача като Ханка или кметицата зарад тебе! Ще те науча аз тебе, гиди маймуно недна, на една любов, та ще ме запомниш ти мене, пачавро такава! — дереше тя гърло, колкото глас й стигаше.
Ягуша избухна в плач, изскочи от къщи и избяга, където очите й видяха.
А Яшо стоеше сякаш от гръм поразен.
XII
Изведнъж той скочи да я гони.
— Къде сега? — изръмжа страшно майка му и се изпречи на вратата да му прегради пътя.
— Защо я изгони, мамо, за какво? Че е тъй внимателна към мене ли? Не е право това, аз няма да позволя такова нещо! Какво лошо направи тя? Какво? — надигаше той трескаво глас и искаше да се изскубне от коравите ръце на майка си.
— Седни спокойно или ще повикам баща ти… За какво ли? Ей сега ще ти кажа: ти свещеник ще ставаш, затова не искам в моята къща любовница да си гледаш, не искам да доживея такъв срам и позор, та хората с пръст да те сочат! За това я изгоних, разбра ли сега?
— Господи боже! Какво разправяш пък ти, ма мамо! — изохка той, дълбоко възмутен.
— Разправям това, което знам! Разбира се, знаех, че я срещаш тук-там, но бог ми е свидетел, нищо безпътно не подозирах! Винаги си мислех, че щом сина ми носи вече свещеническо расо, той не ще се реши да бъде то опетнено! Аз бих те навеки проклела и от сърцето си изскубнала, па ако ще би в същия миг то да се пръсне… — Очите й пламнаха в такъв свещен и неумолим гняв, че Яшо окаменя от страх. — Та едва Козеловица ми отвори очите, а сега и сама видях докъде иска да те докара тая кучка…
Той жално се разплака и захлипа при тия страшни обвинения и с такава искреност разказа за всички свои срещи, че тя му повярва напълно, прегърна го и започна да изтрива сълзите му и да го успокоява.
— Да не ти е чудно, че се изплаших за тебе, ами че тя е най-лошата разпътница в селото…
— Ягуша! Най-лошата в селото! — Той не повярва на ушите си.
— Срам ме е, ама за твое добро трябва всичко да ти разкажа.
И тя му разказа най-различни истории за нея, без да скъпи на това отгоре и сплетните, нито различните измислици.
Косата на Яшо настръхна и той чак скочи от мястото си и извика: