А наскоро, след няколко дена, понеже бързаха и времето беше все хубаво, почнаха да връзват пожънатото на дебели снопи, да ги подреждат на кръстци из нивите и полека-лека да ги превозват в Липци.
И непрекъснато се точеха тежки натоварени коли. Нижеха се отвред по всички пътища, към всички широко разтворени плевни. Сякаш вълни от течно злато се разляха по пътища, дворове и гумна, люшкаха се дори край вира, дори и по дърветата край пътищата висяха златни сламени бради и нейният свят благоухаеше на повехнала слама, на треви и на прясно зърно.
Вече тук-там из плевните удряха бухалки и бързо очукваха зърно за хляб. А по обширните изоставени поля, по златистите стърнища сновяха лакомо за класове стада гъски, пасяха цели стада овце и крави. Тук-там вече пушеха първите пастирски огньове и по цели дни се разнасяха песни на момичета, радостни крясъци, подвиквания, тропот на коли и яснееха опалените щастливи лица на хората.
Още ръжта не беше напълно ожъната, и по могилите овесите вече плачеха за коса, ечемиците зрееха току-речи пред очите, а пшениците ръждавееха все по-златисто, та нямаше време дъх да си поеме човек, нито дори да си хапне като света. Въпреки тежкия труд и голямата умора, та не един заспиваше над яденето, вечерно време, когато се връщаха от полето, Липци чак се тресеше от радостна врява, смехове, разговори, песни и музика.
Защото безхлебието свърши, плевните бяха пълни със снопи, житото беше спорно и всеки, дори най-бедният, вдигаше гордо глава, с упование гледаше на утрешния ден и си бленуваше отдавна жадувано щастие.
През един такъв златен жътвен ден, когато превозваха вече ечемиците, през селото мина слепият просяк, воден от кучето, но въпреки горещината не се отби никъде, защото бързаше към Подлесието. Беше му тежко да носи охранения си корем и разкривените си крака, затова се мъкнеше бавно, постоянно душеше с нос, слухтеше внимателно и като се спираше при жътварите, поздравяваше с „Да бъде похвален“ и черпеше с енфие, а когато капваше неочаквано някой грош в ръката му, замърморваше молитва, но и нарочно, божем случайно, заприказваше за Ягуша и какво има и какво няма в Липци.
Обаче не научи много работи, защото му отговаряха все нещо друго и без желание.
Едвам на Подлесието, когато седна при кръста да се поотмори, срещна го Матеуш, който подготвяше наблизо дървета за вятърницата на ковача.
— Покажи ми пътя за у Шимек! — помоли го просякът, като се вдигаше на патериците си.
— Нищо не ще те огрее у тях! Само плач и печал има сега там! — пошепна Матеуш.
— Ягуша още ли е болна? Казваха, че нещо ума й се побъркал…
— Не е вярно, ала все лежи и много малко помни за божия свят! Камъка би се съжалил над нея! О, хора, хора!
— И тъй да погубиш християнска душа! Ами старата щяла да даде под съд цялото село, а?
— Нищо няма да спечели! Решили са всички, цялото село, обичая е такъв…
— Страшно нещо е, когато се разгневи цял народ, страшно! — рече старецът и чак потръпна.
— Така е то, ама глупаво и несправедливо, и зло нещо е! — избухна Матеуш, доведе го до къщата и сам той назърна вътре, но бързо излезе, като изтриваше крадешком сълзите си. Настуша предеше лен до стената, просякът приседна отстрани и извади едно синьо шише.
— Знаеш, с тази вода да поръсваш Ягуша по три пъти на ден и темето й да натриваш. За една седмица като с ръка ще се махне болестта! Тая вода ми я дадоха калугерките в Пширов.
— Бог да те възнагради! Две недели вече минаха, а тя все лежи безпаметна. Само понякога поиска да бяга нанякъде, плаче и Яшо вика.
— Доминиковица как е?
— И тя е като мъртвец, все при нея си седи. Няма, няма да карат дълго.
— Божичко, божичко, как се народ разсипва! А Шимек къде е?
— В Липци живее, нали всичко на него е легнало сега, а пък аз трябва да седя и при двете.
Тя му сложи в ръката цял десетак, но просякът отказа да го вземе.
— От добро сърце съм донесъл това за нея, па и някоя броеница ще добавя до Преображение господне. Добра беше тя за бедните, рядко има такива на света, добросърдечна.
— Истина си е, добро сърце имаше тя, истина! А може би и поради това трябваше толкова да изстрада! — шепнеше Настка и гледаше с тъжни очи наоколо.
Откъм Липци се разнесе звън за вечерня, а понякога се дочуваше тропот на коли, клепане на коси и далечни далечни песни. Златистият прах на залеза почна да покрива цялото село, всички поля и гори.