Спряхме в центъра на града и седнахме в представително заведение. Пихме добро кафе. Край нас стояха изискани хора. Децата ядоха скъп сладолед. Знаеш ли ти кои сме ние?… Но нямаше цигари „Родопи“ без филтър. Тахо и Вирджиния пушеха от тях — прости кутии със загатнати планински върхове. Евтините цигари контрастираха на нейните скъпи бижута, на тоалетите и маниерите й, сякаш за да я направят по-достоверна. Но те подчертаваха умерения песимизъм на Тахо.
Бяхме платили вече и се канехме да ставаме. Вирджиния отиде на бара, за да види напитките. Младеж дойде и взе стола й. Малкото се беше зазяпало навън и видя отмъкването в последния миг. Хвърли се котешки и сграбчи движимата вещ:
— Къде бе? Къде!
Дръпна стола и младият човек за миг се парализира. Нямаше време да осъзнае, че може да задържи стола, да извърти шамар на нахалното хлапе.
Попитах я:
— Защо го взе? Нали тръгваме?
— А той защо не попита дали е свободен!. На излизане от града колата обърка улиците, после пак намери пътя. Е, очаква ни Созопол, Аркутино, Ропотамо…
— Ето го! — рече Вирджиния с пръст, забит в картата. — „Аркутино“! Отбелязано е: ресторант, бар. Тахо, спомни си, че сме ходили! Пачо беше жив, прекарахме много весело. Отиваме там! Не мога да се навра къде да е при простотията! Не съм дошла да дивея, имам нужда от заведение.
— Не е за моята кесия — рекох.
— Тахо, научи този селянин да не говори за пари! Пет дни ще стоиш, но там, където ти прилича!
— Там не ми прилича.
— Щом сте тръгнали с нас, няма да говорите за пари!
Тахомир се намеси спокойно:
— Жини, разбира се, че ще минем през Аркутино и ще се настаним някъде наоколо. С колата можем да прескачаме редовно до бара… Ние наистина не можем без заведения — извини се той.
— А като попаднем сред простотия? — повиши глас Вирджиния. — Де що бакалин има по Европа, иде тук за по-евтино. Не мога да ги гледам как купуват двеста грама сирене и три домата! Имат по седем дечурлига, готвят картофи по цял ден и си търкат зъбите половин час. Изнервят ме! Броят си парите, като че са ги печелили с подадена шапка!… Аз нямам твоето волско търпение!
Понякога господ избира някоя Вирджиния, за да ни каже думите си!
Тахо отбеляза:
— В чужбина парите имат не само номинална, но и емоционална стойност… Миналата седмица позвънил на един колега от Бургас. Поисках съвет къде да се настаним, обясних му за децата и той каза, че за предпочитане е малък къмпинг.
— Защо не си ми казал?
— Не ме попита.
— Ако не ни хареса, ще се преместим в Аркутино!
— Разбира се!
За щастие хареса ни. Много! Посрещна ни управителят Вангелов, висок, светъл, позатлъстял мъж, с воднисти очи и загатнати торбички под тях на начеващ пияница. Пое си дъх, за да ни поздрави, но в този момент видя да слиза от колата Вирджиния. Тъй си остана. Стъписа го тоалетът или красотата. След малко заговори сърдечно, надуто, като типичен управител на къмпинг от Южна Европа:
— Добре дошли, другари! Радвам се, че сте дошли тук, настанявайте се, където ви е удобно. Откъде сте, ако мога да запитам?… Русенци?… Браво! Голям град, прочут, музикален. Водил съм ученици в къщата на Баба Тонка. Минаха вече две-три семейства русенци… Правите ми отлично впечатление, имате, без намек, нещо особено, като от по-първа ръка. Хората си личат, стига да си психолог, а ние тука, извинявайте, това ни е занаятът.
Управителят беше симпатичен бърборко и това също му личеше. Улових в погледа на Флорина леко презрение. Малкото се беше вторачило в него и го пиеше, а голямата поглеждаше встрани. Вирджиния не помръдваше — позираше или изчакваше. Онзи продължи:
— Пристигат непрекъснато всякакви и трябва бързо да правиш заключение. Вчера например иде една кола, ама като отвориха и ме лъхна на плодова. Караше жената, той едва си държеше главата. Внимателно ги отпратих. Не че им отказах, но те се колебаеха и аз им помогнах… По професия, ако мога да запитам?… Юристи!… Ашколсун! И двамата! Едно време ми мина през ума да запиша право, много се ценеше. Адвокатите бяха видни хора, депутати, кметове, министри. Пари и къщи правеха, жените им красавици като другарката, макар че точно като нея надали имаше… Ами колата защо не е русенска?… А, братовчеди! Браво! Така го разбирам и аз… Паспортите ще ги донесете утре, тука работим с доверие. И вдругиден да ви запиша, все то, на морето денят се брои до обед… За колко дни, ако позволите?… Месец? Евалла! Това разбирам курорт, ако ще да е, да е! Един месец на море и спестовната касичка на децата догоре ще се напълни със здраве! Зимата няма да им е студено. Не се съмнявам, че ще станем приятели, имам такова предчувствие. Тъй че има време да ви запишем… — Вирджиния се заинтересува откъде е и какъв е, също й направил добро впечатление. Точно така трябвало да се посрещат хората. Една вкисната физиономия може да развали всичко. Изрази възхищение от пясъка и морето, попита за слънцето, учуди се, че не е почернял, и го покани на чаша ракия. Управителят се трогна, но отказа, бил на служба, имал принципи.