При ясна и слънчева утрин той се радваше заради летовниците; ако беше облачно, щяха да починат от големия пек; а ако валеше, още по-добре, цял ден ще е на чашка из палатките на българо-немско-руски лакърдии, изпъстрени с „добрий ден, пани“, „ахой“, „йопопотки-валок“. „бардзо добже“ и други плажни идиоми, чийто речник можеше да състави. Нашият шеф говореше един език на европейското сътрудничество и мира, като беше намерил ключа за постигането му: музика, алкохол, любов. Там, дето беше другарят управител, там се чуваше звън на чаши, музика и целувки. Той доказваше на дело, че в България лош ден няма, че климатът зависи от разбирателството, че ние сме еталон за гостоприемство, че водата в Черно море е най-чиста, че акули няма нито в морето, нито на сушата, че пясъкът ни е чисто злато, а българската ракия, мастика, вермут, бренди, ром, вино, сирене, дини и цигари нямат равни. Разбира се, той одобряваше и полската водка, унгарското токайско, немския шнапс, чешката „Пилзен“, дори френския коняк, гръцкото узо и шотландския скоч. Човешки и служебно пиеше много, по не заради самото пиене (никога сам), а заради разговора и дружбата. Намесваше се и невидим състезателен момент на национална почва. Жените под трийсетте го радваха, но не му бяха толкова по сърце. Нашият „обер“ и „керовник“ обичаше дълбоки погледи и отлежали вина, силни думи на масата и ръкостискане под нея. Възпълните четирийсетгодишни матрони му бяха лудости пиянство, те го покоряваха от първо виждане, превръщаха го в юноша. Той улавяше властно китките им и ги повеждаше към водните колела и дълбините на морето. Как въртеше перките, какви пръски се вдигаха, как се забиваха носовете! Романтичен мъж, влюбен в здрача и свободата, прегърнал с лява ръка една, а с дясна друга самодива. Нощта настъпва, звездите се разсипват по небето, а в тъмнината се носи чешка или унгарска песничка, немска балада. Знаеше ги шефът, на всички езици пееше нощем! Накрая завършваше с „Тих бял Дунав“ и „Ура!“
Другарю Вангелов, другарю Вангелов! Що ти трябваше толкова международно разбирателство и пиене? Как допусна процентът на регистрираните да падне под половината! Видя ли докъде водят „омайните песни на прелестната Лорелай“!
На следния ден Вирджиния се тревожеше какво ли му се е случило. Отиде да провери и не се върна, та вместо за един тревогата стана за двама. Намерихме ги след два-три часа в задната стаичка склад на магазинчето, където бяха насядали на тарги пред една кръчмарска маса. Поливаха успешното настаняване: тя, той, магазинерът и шофьорът, докарал стока. На челото на другаря управител имаше червило, а устните на Вирджиния бяха набъбнали от ракията. Гледаше вдъхновено или гневно. Отвън чужденци и нашенци се бяха наредили по джапанки, чакаха ред и правеха познанства, докосвайки неволно запалените си кожи.
Едва ли Тахо щеше да намери лесно съпругата си, особено като се има предвид, че не би тръгнал да я търси. Едва ли и аз щях да се сетя, че зад магазинчето има капанче за подранили и закъснели, пък ожаднели. Флорина си имаше деца, мъж и високомерие. Но Дребното, моят домашен следовател и ревизор, чуло смях. ще рече душило е, обикаляло. По интуиция решило, че тук трябва да е леля Вирджиния. После Тахо го помилва бащински:
— Точно така, Дробчо, чуеш ли някъде смях, плач и разправии, там ще търсиш леля Вирджиния.
Та чува смях нашето, а хора няма. Не се знае как е намерило вратата отзад, тъй като има телена ограда и не може да се влезе. Влязло и надникнало. Тя била в гръб. Изгонили го, но групата била разсекретена — малък пример за това, как е възникнала една от най-древните професии, която няма да изчезне дотогава, додето едни пият скрито, а други чакат на опашка.
Компанията се увеличи с новодошлите и се намали с един. Магазинерът знаеше, че дето е другарят управител, там не се плаща, и отиде да изкара някой лев.
— И по-малко да удряш в кантара! — викна му шефът, трогнат от нашето идване. Това беше гаранция, че мероприятието продължава.
— Кого да удариш бе, шефе! Той купува бутилка бира, а връща две шишета. Речеш да потърсиш пет стотинки ресто, чака като за пет лева. И туй ако е занаят!…
— Тази работа държавата не я интересува! Ти си отворен тука с по-голяма цел. Стратегията! Ние развиваме туризма. Първо усмивка, после печалба! Ама вие идете от Мадан и Кюстендил, не виждал море, оставил даскаллъка или докторлъка, иска да забогатее за един сезон. Миналата година, Вирджиния, тука зеленчуковия магазин го държеше един ветеринарен доктор. Шефе, вика, разбери, две деца имам, плащам издръжка и се ожених за една с още едно!