— Прав е човекът! — заяви Вирджиния. — Какво от това, че е доктор? Децата искат ли издръжка? Осъдили са го осемдесет-сто лева.
— А що се жени? — удари масата шофьорът, младеж с увиснали мустаци.
— Защото се влюбил! — викна му Вирджиния. — Ти ли ще му казваш да не се жени! Защото днешните сте такива: дай малко, любов, пък утре ще видим! Ама и ти ще глътнеш вода, ще се влюбиш и хич няма да питаш колко деца има!
— Ще се влюбя, кога ме няма! — улови едната си китка младежът.
— Млъкни! Знаеш ли колко ги е чувала кака ти Вирджиния! Точно от такива нахакани!
— Жената иска само едно!
— Простако, жената иска да бъде разбрана, търси съчувствие и когато го намери, тогава дава любов! Да не мислиш, че хубостта ти е в мустаците, дето са потекли? Тука трябва да го имаш! — посочи тя сърцето си.
Управителят се окашля — знак, че ще говори.
— Ние сме изостанал народ — заяви. — Но благодарение на индустрията и туризма догонваме европейците. От години наблюдавам чужденците и ви казвам: не бива да се подценяваме! Ето, да не познавах Тахомир и Вирджиния, щях ли да кажа, че са българи? Пристигат, гледам, кола с наш номер, а слиза френска мадама с английски джентълмен. Братовчедът — посочи ме шефът, — личи, че е наше момче, но Флорина бие на италианка, гъркиня, пък, ако рече, и испанка — бардзо добже! Как да не се объркаш, тука рядко ще видиш и чужденка с фасона на Вирджиния… Ще извиняваш, Тахомире, не зная отде си я намерил тая жена! Нашите, че и мойта, поначало не умеят да се гримират. Викам й, докарай се бе, мазни очите, зачерви устни, купи си нещо, поискай да ти купя! Мра за хубава жена с грим! Не и не! Все над тетрадките, все подскача: олеле, децата, олеле, бойлерът!… А децата искат едно: свобода. Като щат, да се къпят, като не щат, да правят, каквото щат! Прав ли съм?
Отпи и набоде две краставички. Имаше делови вид, въпросите му бяха важни.
Вирджиния пое мисълта му:
— Българката е била покорна на мъжа си, защото едно време е имало мъже. Днес мъжете са на изчезване. Останали са хибриди, като житото — ядеш го, ама то фураж. Всички са с язви, гастрити, осадени, пият хисарска вода. И преуморени! Я ми кажете вие, като сте мъже, кой кого е набил? Питам, кой е извадил нож заради жена?… Иде например някой кретен да танцува с мене. Отказвам, той нахалствува. Е, трябва ли някой да му разбие носа? Ама никой не се хаби, не рискува! И всичко живо смърди, гледа си спокойствието. Къде ги едновремешните скандали? Някой виждал ли е побой на улицата или в заведение? Като ученичка хората чупеха чаши, обръщаха маси, хвърляха бутилки. Баща ми стовари едного със стола, не могат да го вдигнат. Направи го заради мама, онзи й правел знаци, а тя беше най-хубавата жена в града. Днес и красотата не се цени, всички са кариеристи, хитреци, шушумиги и научни работници. Най-важните момичета са секретарки на директори, лягат с началници от немай-къде. Защо, питам, го правиш с едно шкембе? Ами защото завися от него!… Я се разкарай! Щом си директор, купи си гири, потичай, стопи си сланината и тогава ела за оферта! А той знае: Ще те уволня! На такъв устата му трябва да виси все разцепена. Вие не знаете, но в Русе се помни как едно време мама избягала от баща ми. Напуснала го въпреки богатството. Защо? С кого? По сметка ли?… Избягала с един фризьор, но бил Рудолф Валентино! Обличал се като принц, продал дюкяна за дрехи и серенади, разорил се и когато баща ми придумал мама да се върне, онзи се изселил, отворил една каква да е бръснарница в Търговище, закачил портрета на мама и го държал цял живот! Сега всеки ще ти каже: Прост, че глупав! Така е, глупав, милият, но мъж, кавалер, влюбен! Баща ми три пъти е съден за побой, все заради мама. Но когато вървях до него, хората ме гледаха с респект. Ако зависеше от мене, щях да върна дуелите!
— Леле, Тахомире! — възкликна управителят. — Не те виждам. Щеше ли да излезеш на двубой?… Да му не зная какво, ако имах такава жена, щях да се бия и с пищов, и с нож, и с дърво. Или ще го напоркам до козирката и с едно водно колело ще го обърна в морето!… Аз, Вирджиния, съм плувец и още като ученик се състезавах. Имахме една учителка по телесно, ама стройна, извъртяна, хубава, че хубава, почти като теб. Заради нея се записахме в курса по плуване… Голямо нещо е красотата, Тахомире!… Ще ви запомня за цял живот: Тахомир и Вирджиния!… Абе да няма грешка, защо не си Тихомир?
Вирджиния прихна и се закашля. Улови си гърдите и шефът я потупа. Рече с половин глас:
— Да каже!… Попът много се старал, турял завъртулки и „и“-то станало на „а“! Баща му рекъл:
„Не бива да се пипа, ръката на попа я движи господ!“