— По-ниска категория сме.
— Предполагах. Ако все пак имате възможност, отделете ни десетина бутилки. И пет да са, ще ви бъдем благодарни. Защо да го купуваме по цени на бар!
— О, разбира се! Ще опитаме, макар че не ни се полагат вносни напитки. Друго с какво мога да ви услужа?
— Няколко пачки кибрит.
— А за ядене? Имаме хубаво овче сирене, очакваме маслини. Саламът също е пресен, докараха и шпек…
— А, да, щях да забравя. Сирене, най-много половин кило. Парче шпек.
— Хляб?
— Почти не ядем, много се пълнее. Другарят след мене ще вземе.
Натоварих се с кафета, цигари и джин, два хляба, кило и половина сирене, бисквити и кутия чай. Понесох се, а хората ни заглеждаха. Доколкото разбирам от погледи, минавах ту за богаташ, ту за носач.
Тахомир одобри покупките, но се обезпокои за цигарите, Няма да им стигнат, трябва да проверят в Аркутино и Приморско. Попита за сметката.
— Откъде да знам! — вдигна рамене Вирджиния.
— Добре, но колко плати?
— Дадох сто и няколко лева… Престани да питаш!
— Сто шейсет и два лева — казах. — И стотинки.
Тахомир постоя разсеян.
— Минали са те с около пет-шест лева.
— Глупости! — викна Вирджиния. — Жената беше много мила, обслужи ме както трябва и се извини, че няма всичко. Освен това обеща да потърси уиски. Ти си много завеян човек! Аз очаквах, че ще вземе десет-петнайсет лева! Коя ще се задоволи С „пет лева“? За какво виси там, млада и интелигентна, по-хубава от половината тука! Аз ще ти кажа пък, че тя е една почтена жена и утре, като пазаруваш, ще й дадеш по-голям бакшиш! Аз й направих впечатление, тя ще ни дава най-хубава стока. Запомни ме и може да купуваме отзад, без опашка. Чу ли какво каза приятелят й: от тези чужденци не могат да изкарат нищо. Освен това черпят управителя, ревизорите, началниците… Плати ли на обед?
— Сметката беше моя.
— Затова съм те харесала! — поуспокои се Вирджиния. — Флори, което си е, знаеше да плаща! Представи си, мъжете търсеха да ми направят впечатление, бях най-известната мадама, дъщеря на най-големия винар. Само лозето в Две могили беше към шейсет декара… Всъщност защо не наливаме, кого чакаме? Можем да си вземем аперитива и да побъбрим…
Тахомир наля от джина, Флорина донесе лимон. Малкото тури пепелника и Тахомир го изгледа благодарно:
— Кой те научи, голямо Малко момиче? Назначавам те ординарец с порцион и премиални!
— Тати — отвърна то и ме погледна доволно. У дома само Флорина пуши и ние се надпреварваме помпозно да й поднасяме огън, пепелник, кафе. Това е заяждане, пасивна съпротива, ирония. Разбира се, непочтените идеи са мои, но успях да включа и децата. Дори уредихме нещо като изложба от десетина плаката против пушенето. Флорина се направи, че не ги вижда, и демонстративно извади кутията. Веднага й турихме пепелника.
Вирджиния се разположи, наметнала екстравагантна хавлия. Запуши, отпи и тогава се чукна. Вероятно дегустация. Флорина имаше настроение, усещах, че обстановка, хора, питие, море — всичко й допада. Попита разнежено:
— Вирджиния, чувала съм от леля, че първоначално си искала да ставаш артистка, но баща ти не дал…
Дълбоко въздъхване, сладък спомен!
— Флори, моят живот изобщо е объркан!… Учих пиано колкото за обща култура. Нямах нерви да дрънча с часове. Балетна школа. Пеене. Танци. Мама се беше побъркала да ме види на сцена, виждаше ме във филми, в средата на режисьори… Милата, каквото не успяла сама, го беше прехвърлила на мене. Просто е била родена за сцена, но този звяр, баща ми, смяташе артистите за нещастници и глупаци, които живеят от муфта. Умря на думата си, не ми даде да запиша ВИТИЗ, сега щях да бъда една Коканова може би. Що режисьори се увъртаха около мене, композитори, поетчета, да не говорим за русенски доктори и адвокати. Един икономически дребосък — викахме му така, защото беше толкова на ръст, завършил в Свищов — ми предлага бъдеще и разходки в чужбина. Най-големият майтап беше, когато стана заместник-министър. Замина, загуби се, а един ден Тахо иде и разправя, че съм изпуснала да стана госпожа министерша. Асистентчета станаха професори, ходят с връзки и носят очила. „Пробивни!“ Един австриец пък, хахо, се хвалеше, че има сто метра магазини в Линц. До последния момент ме моли на пристанището… Само той ли е! Флори, то са романи! Ще ти покажа писмата му, три години ми праща честитки. Накрая Тахо го поздрави за една Нова година… Ако седна да ти изброявам имена и професии…
— Ще стане телефонен указател — забеляза Тахомир.
— Но този сополанко, гимназист в униформа и първи кълвач на уроци, ме видял отнякъде, тъкмо изкарва пубертета. Знаеш в тази възраст какви смущения настъпват. „Тази и никоя друга!“ Ама да помисли, . за него ли е кака му Вирджиния, има ли мангизи, фасон, опит… И вместо да стане онанист, решава да ме свали. Добре бе, аз психопатка ли съм, истеричка? Толкова ли съм закъсала да се помъкна с непълнолетни? Нищо не му се доказва! И той нафукан, моля ти се, първенец в гимназията, син на юрист, взел два класа за една година. Мисли, че тия работи стават с учебници! Майка му, и тя влюбена в него, подготвя му кариера, навремето издържала баща му в чужбина. Флори, мойта свекърва е опасна жена, оправяла и командувала както си ще преди мене. И досега не се е отказала, въпреки че я поставих на място. Тормозила го да свири, беше напреднал, имал амбиции да завърши и музика. Но вече не разрешаваха да учиш на две места. Рояла у дома го видяхте — сума пари има в него, ами не сме опрели до тях. Блъскал като улав, може от това да се е привел.