— Защо? — възрази Флора. — Никак не е приведен!
— Понякога ходи изгърбен… Казвам ти, невзрачен колкото си ще, натъпкан със знания, възпитан да уважава старите, да си ляга навреме, шантав, че завеян, а тръгнал да се мери с ония хора! Досажда и се вре на коня в краката — баща ми обичаше този лаф, лека му пръст! Започна да се влачи подир мене от Русе до София, отде намира пари, какво лъже майка си, не зная. Ученик! На всичко отгоре — разсеян! Случва се да срещне приятел, с когото снощи сме били заедно, и да не го познае. Като рече да говори, първо мисли, мълчи, гласи си приказките и додето отвори уста, го преварят. Някой тебе ще чака! — стрелна го Вирджиния. — Мене защо не преварят?… Изобщо не го забелязвах, не бях сигурна дали му зная името. И какво мислиш? Този кретен, братовчед ти, решава да запише право, въпреки че майка му го гласи за медицина, а той се готви тайно за музика. Вярно, баща му се надявал да го прави юрист, но той поел заради мене, само и само Да сме в едни коридори. И понеже аз пропуснах една година като ученичка — бях изключена заради компании, завърших във Варна, — а той преварил една, се оказахме във факултета един след друг. Когато записах втори курс, той дофтаса първи. И веднага се опитва да се пробутва. Търси разговори, интересува се кога ще си ходим, предлага учебници, записки. Моля ти се, чете и за моите изпити! Научен да прави впечатление със знания, на тях разчита! Току го гледам в нашата аудитория. Не помня коя година ми написа курсовата работа при професор Андреев и човекът след това ме пита кандидат ли съм за аспирантура. Аз! Е, благородник беше, чух, че ходил да чете лекции в Сорбоната… Та така, нали съм глупава, неусетно приех услугите му, хич не ми минава през ума, че се връзвам. Какво да направя, всички ми предлагаха внимание, разглезена съм. Но не подозирам, че този бил най-опасният. Той ми поставил капана, турил сиренцето, а мишката иде да гризе! Не го гледай, Флори, че е мълчалив. Братовчед ти е тиха вода, дълбока и може да се удавиш. Упорит е, инат като майка си! Да ти призная, понякога ме плаши. Разсърди ли се, не ми говори със седмици. Аз се раздирам, плача, не мога да дишам, а той — Мунчо!… Мазохист! Защото и той страда. Но не може да си надвие. Наследството му проклето… Та тръгна в дирите ми. взе да посещава местата, където ходя, приятелите ми се оказаха и негови познати. Отида на купон, в БИАД, на концерт, той там. Какво друго, ами започна да ми излиза дума, че съм се вързала. Викам си, трябва да го чупя, докато е време. А нашият упорит: посреща, изпраща, ако го метна, не се отчайва. Вярва, че ще изблъска всички. Има нахалството да ми го каже. Така ли? Вдигнах му страшен скандал, казах му, че е последният, с когото ще тръгна, да не си прави илюзии, не съм му кака, да го приспивам. Не е мой тип, да си гледа книжките, да става адвокат и пианист, като ще симфонии да пропише! Не му искам и частните концерти! Защото той се опитваше да импровизира, вманиачил се беше за авторски концерт. В квартирата си през цялото време държа пиано… Какво да ти разправям, умен, че шантав. И сега е такъв, помага, втурка се. Професор Кутпков се познавал с баща му и го кани за асистент. Страшно го обичаше. Но този фантазьор заряза всичко, защото аз се прибрах и станах адвокатка в Русе. Това пък беше най-голямата глупост. Иде на следната година Тахомирчо, тъкмо го бях позабравила, живеех си живота и забърквах каши. Много ме бива! И започва този да вади книги, да цитира — дай му да приказва за Юстиниан, Улпиан, Папиниян… Досега му хлопа дъската, макар че отдавна разбра: вятър и мъгла е всичко! Изгониха го! Онези са хитри, надушиха опасност и му скроиха номера. С първото съкращение него изритаха. А той ще им доказва, че нямали основание, че бил неопетнен, Бори се години, Флорче. Всички му обещаваха, всички се съгласяваха, всички го преметнаха! Само аз можех да го оправя, но не иска. Играе на гордост като баща си. Той от гордост взе, че умря… И на кого доказа? Сто пъти съм ти казала, че можеш да убедиш само едно дете, и то, ако го набиеш!… Което си е право, юрист беше! Речеше ли да извади някого от батака, не яде, не спи, но ще успее. Аз губех и спечелените дела. Баща му го мъкнал от малък в съда, свекървата му вадила душата да учи, да пише теми, да зубри и да внимава какво говори. Нищо излишно не му давала да каже, броила му думите. Потискала го като звяр. И ето резултата: сега не може да извика, да удари масата, да изпсува. Ще видите за един месец колко приказки ще изприказва. Реди ги, ще речеш темел за черква! Понякога не мога да го слушам! Никога не можеш да разбереш съгласен ли е, или те поднася. Пуска ги едни възпитани, а какво мисли, негова работа! Съгласна съм, но така се дръж в съда, на улицата! У дома е невъзпитано! Кухнята не е черква и ти не си свекърва ми, разбра ли! — викна Вирджиния. — Ще приказваш като мен! Ако не си съгласен, кажи, направи скандал! Баща ми викаше тъй, че на хората им се дръпваше водата. Но с приятели пееше, псуваше и когато трябва, се биеше. Защото идва момент, налага се да цапардосаш някого! Аз, когато трябва, викам, крещя, псувам! Причернее ли ми, ритам, иначе ще гръмна! А той мълчи, възпитанието на майка му не му позволява, и затъва в депресии. Ето го, взе да побелява!… Не е ли така? — стрелна го тя. — Да не мислиш, че викам за удоволствие? Ама като живееш в свят, който рита, ще риташ и ти! Ще псуваш, ще хапеш, ще им таковаш майката на тия тарикати! Баща ми може да е бил див, но съм порасла нормално. Тя, моята свекърва, вуйна ти, Флорче, се опита и на мене да пробутва номерата си, да ме съветва лицемерно — нали е била даскалица: „Вирджиния, мила, жената трябва много да внимава какво говори, какви думи употребява, пред кого… Тропането е проява на невъзпитание. С усмивка се постига повече, отколкото с грубост…“ Постига се на мук! Тя какво е постигнала с премерената си усмивка и подредени думи? Постигнала е това, че на хората им полазват мравки, гълтат си езика. Ама как ще хипнотизира Вирджиния? Като й изтресох две лайняни една подир друга, тя си глътна езика!… Колко нерви ми е струвала, божичко, колко ме е разплаквала, идвало ми е да я убия или да се убия. Десет години война! Спасява драгоценния си син! Иска да го кърми до четирийсет години! Смята го за девствен. И така да е, ти си го създала такъв!… Ама Вирджиния пушела и пиела! Олеле, Тахомирчо започнал и той! Олеле, видели го пиян! Ах, мила, защо ви са тези компании ката вечер, защо толкова ходите по гости, защо не си лягате? Кои хора са ви приятели, как ги подбирате?…