Выбрать главу

— Чувах нещо. — Онази се влюбила в нашия. Той, разбира се, хабер си няма. Но тя, тази зверкиня с поглед на снайперист — нали така се казва, — го е забелязала същата вечер! И на заранта почнала да й стяга багажа. Братовчедка ти сама ми го каза. „Пораснах, вика, ожених се, дете отгледах, но чуя ли името й, още се стряскам!“ Мене баща ми ме учеше: Няма да мълчиш! Ако някой ти каже едно, върни му две! Ако посегне отгоре, върни му го отдолу!… Мама разбираше, че за жената наЙ-важното е красотата и вкусът, затова ме направи изискана. Тя ме научи да си държа главата, да ходя, да гледам. Моите приятелки се мъчат да ми подражават, но излиза заучено. Късно е! Трябва да ти е в кръвта. Коя друга на мое място щеше да се оправи с такава свекърва?… Извинявай, Флорче, че така говоря за вуйна ти, но вие нямате обща кръв… Ох, не мога да повярвам, че ни е напуснала! Защо, мислиш, успях? Защото срещу нея се бореше баща ми в мене, а той не знае поражение. Хайде де!…

Вирджиния се закашля леко и се извини. Нагонът й да говори против свекървата беше малко задоволен.

През цялото време децата слушаха. Жена ми тръскаше със замах пепелта от цигарата си и пак така свободно я приближаваше. Тези жестове тя ги „носи“. Дори дели хората на две според това могат или не могат да държат цигара. Аз, разбира се, не можех.

Флорина има изящни ръце, коси, на които завиждат, и характер, от който се плашат. За нещастие го знае.

Голямата ни дъщеря улови Малкото и му пошепна нещо. То вдигна очи и каза:

— Тате, гладни сме.

Рано на другата сутрин тръгнах по пясъчната ивица край морето с надежда да открия дъска, от която да скова бюфет. Имах брадвичка, имах клещи, останалото беше късмет и майсторлък. От късмет не можех да се оплача: бях висок, здрав, с добър апетит, без особени белези. Това го казвам заради онези, които приличат на мене, а се оплакват от късмета си, разбирайки го като пари, бащи и изобщо. Ако човек реши да помисли, кой знае дали няма да излезе, че лошият късмет е именно… Ама хайде да не проповядваме. Китките ми се въртяха добре — пораснал съм с евтин добитък, приучван у дома на труд и обноски, Мога и гвоздей да ти извадя, и кол да ти подостря, и право като свещ дърво да отсека. И на бой търпя. Ако се наложи, ще ти намеря дъска, която не е загубена от кораб.

Намерих. Наистина беше донесена от морето, вероятно от някое скеле, ядосал се майсторът — и я ритнал да се удави. Нищо чудно да са ги стоварили, дето не трябва.

Ако още с пристигането на море отпреде ти се изпречи гладка дъска, оглеждай се внимателно и играй на тото: непременно ще се спънеш в пластмасова каса (става за панер, леген, стол), ще намериш нов дезодорант или малко употребяван крем против слънчево изгаряне; ще улучиш тройка в тотото, а самотна жена в безумен бански ти е в кърпа вързана. Впрочем за такава не е нужен особен късмет.

От тази дълга тясна дъска щях да направя три полици, които ще ми спестят девет разправии. Следните два дни вадих гвоздеи и ги оправях. Събрах достатъчно, щяха да ми хартисат и за окачалки. Но колове нямаше или бяха лошо качество. Когато все пак три от четирите се кротнаха под вървите на палатката, дъската изчезна. Бях го предчувствувал, защото доста хора я заглеждаха любовно. Едва ли е нужна голяма интуиция, за да се сетиш, че ще ти свият хубавата дъска. На къмпинг хубави мацки колкото щеш, а хубави дъски няма, тъй че трябваше да я нарежа и натикам в палатката под дюшека. Иди я търси сега в село от триста къщички, макар че хората намират един престъпник в милионен град — гледали сме го по филмите. Разбира се, преди това има перипетии, но, тъй или иначе, го хващат и му разбиват мутрата. В самоотбрана. Вирджиния искаше да го намерим веднага и му разбием мутрата, да му счупим главата в дъската или обратното. Хвана я бяс. Тахомир и Малкото щяха да бъдат от полицията, тя — от противната банда, а аз — само побойник на заплащане. Онзи, не ще и дума, щеше да пренася и хероин.

Мненията ни се разделиха относно версиите. Жена ми твърдеше, че я е взел наш Ганьо, който не предвидил като мене бюфет; Тахомир смяташе, че ще я скрие и на тръгване ще я откара на вилата си; Вирджиния беше категорична — бакалин от чужденците! Тахо я нарече патриот. Известно е правилото на криминалистиката, прилагано толкова добре и от криминалната литература: