— А ти и него провали! — със задоволство каза тя.
— Защо да разваляме един изграден стил? Ами ако се съюзите?
Тя го облъчи със зелените си очи и потокът от фотони го накара да спусне клепачи.
— Няма опасност да се разберем с нея на този свят! Доколкото зная, тя се готви и за онзи!
Флорина се намеси:
— Пристига в Русе един хубав адвокат и…
— Слушах го по наказателно дело, Флорче. Като отвори едни уста, ама цитира, ходи из законодателства и школи, че литература ли не щеш, че социология практика… По едно време взе да плещи на латински. Е, не се търпи! Колегите слушат увесено — този отде се довлече да ни бърка в очите и джобовете! Там е завист, дебнене, интриги… Както и да е, вече сме в един кръг, срещаме се по няколко пъти на ден. Да видиш как ме омота! Подпитва ме за делата, интересува се от становища, от доказателства, пробутва ми съвети. Додето усетя, станах му помощник. Праща ме за справки и преписи, той пише защити. Какво лошо, повече знае, по-добре за клиентите, но другите усетиха. Те са вълци и лисици. И някой простак повдигна въпроса пред адвокатския съвет. Добре, че председателят беше стар познат на мама. Успя да отклони разследването, но работата тръгна на епек. Натиснаха ме да ставам юрисконсулта. Ти си представи, да напусна центъра — преди да продадем къщата, живеехме, кажи-речи, до Съдебната палата — и да пътувам всяка заран до някое скапано предприятие! Да се занимавам с фактури и неплатени стоки, да ходя час по час в счетоводството и да ме вика някой загубен директор! Ами трудовите консултации? Те са ми абсолютна мъгла!… Не че работата ми е лоша, излизам, когато си ща, директорът е мой агент, но друго е да се явяваш по дела за убийства и бракоразводи… По брачните дела бях факир, там право няма, само клюки.
— Вирджиния се яви по дело за убийство — забеляза Тахомир.
— Не се заяждай, спасихме жената! Имаше предумисъл, отровила съпруга си, а това можеше да й струва живота!
— С две малки деца, при това я пребивал след всяко пиянство! Била е до параноя.
— Няма значение, спасихме я! Флорче, бяхме с един ас по криминални дела, Мандажиев. Хубав мъж. Произнесох страшна реч, разплаках ги.
Тахомир засия:
— Вирджиния наистина се разплака и подсъдимата я гледаше състрадателно. Пусна се дума, че съдът от съжаление към адвоката приложил смекчаващи обстоятелства.
— Искаш да омаловажиш моето участие!
— Ни най-малко. Мандажиев искаше в защита да има жена. Едната заседателка беше пенсионирана учителка и сведенията бяха, че е сантиментална.
— И защото съдията ме харесваше!
— Действително.
Платното на сенника трепти над нас, вятърът го вдига и спуска. Навремени платът изгърмява, сепва ни и Вирджиния обръща заканително очи.
— Какво ще кажете по за едно кафенце? — предлага Тахо.
И ето че всичко се променя.
Думата „кафе“ при нас има магическо действие. Допускам, че Вирджиния е вдъхвала аромата му в пелени; у Тахомир се мъдри ювелирен източен сервиз; Флорина също е заразена, макар и по-късно; и децата у нас преживяват правенето на кафе, то е едно „свободно“ след повтарящото се „мирно“. Само аз съм в опозиция, защото никога у дома не се е варила тази горчиво-сладка мътилка. И някой ми е внушил, че кафето е излишно, вредно, губивреме.
Предложението на Тахо обезоръжи Вирджиния и тя смени темата.
— „Да направим!“ Ами направи! Запали огън, дай чинийки, смели кафе, налей вода, свари го, поднеси го! То много лесно: да направим! Ако му го натъкна, има готов отговор: „Е, то голяма работа, Жини!“ Като не е голяма, направи!
— Сега е мой ред — каза жена ми.
— Той това и чака. Ще свикне и всеки ден ще те гледа в очите!
Кафето го варим на спиртниче. Това Тахово съоръжение е малко и жалко, нещо като походно имущество на бедуин в пустинята. Процедурата около запалването и сваряването може да мине за лабораторно упражнение. Първо, трябва да прелееш спирт, без да го разлееш; а той се разлива; второ, да намериш равно, твърдо място; а сме на пясък; трето, кафеничето има съвсем малка площ и се мести коварно; четвърто, вятърът гаси огъня и трябва укритие; пето, пламъкът е слаб и непрекъснато се отклонява; има шесто, седмо, осмо, намесват се метеорологични условия, нерви. спорове, а и то понякога изчезва. Всичко това ядосва Вирджиния, тя се озлобява срещу него, обижда го и заплашва да го хвърли в морето. Толкова хули понесе това съоръжение, че накрая се озлоби и подпали палатката й. За щастие изгоря само вътрешната завеса, но и то не беше малко, тъй като битката с комарите, която водехме всяка вечер, тръгна на поражение.
Кафето и цигарите вече димят на масичката. Децата са отишли да се къпят по-далече, за да не ги виждаме. Остава бутилка джин и всичко е наред!