— Виж ги, татьовото!
Но и Флорина заяви, че трябва да се връщаме. Свърнахме назад. Продължавах да спускам и вдигам чепарето, въпреки че кофата беше преполовена. За нещастие улови се драконче. Знаех, че трябва да внимавам с него, че убождането предизвиква частична парализа. Додето го откача, се изнервих, изпитвах и унизителен страх. Въдиците се заплетоха и си играх с тях до прибоя. Там водата ни плисна два пъти, измокри ни и Флорина ми подхвърли раздразнено да внимавам. Вирджиния скочи първа на брега, направи няколко крачки и се наведе. От страх или по чисто физиологични причини я хвана морската болест. Цялата вечер ме одумваха. Окайваха глупостта си да тръгнат с мене, за всичко бях виновен аз и, разбира се, Тахо, който се повел по акъла ми. Не ми искали вече разходките и драконите, рибата да си я чистя сам. Селянинът, тоест пак аз, прави-струва, все гледа да му излезе евтино. Като че нямаме пари да си купим и попчета, и сафрид, и калкан, ами ще ходим да я ловим като първите хора!
Тахомир слушаше жена си с удоволствие. Заяви, че я разбира напълно, и тя се разсърди още повече.
С Малкото се хванахме и за половин час оправихме улова. Още нямахме опит. Осолихме с любов своята риба, а на другата заран другарят Вангелов ни предостави котлона и контакта си. Тиган и олио имахме. Закусихме славно. Чувствувах се почти герой.
Вирджиния одобри пържената риба и ми пожела да ида пак.
Морето и риболовът се оказаха велико изкушение за мене. Оттук насетне започнах да излизам почти всяка сутрин и вечер. Боцманът Митко, спасител за месец-два до следното тръгване на кораба, ми предостави лодката и лопатите. Непонятна страст ме влечеше към простора и вълните. Никой да не дойдеше с мене, тръгвах сам. Събуждах се без часовник, обличах се трескаво, безпокоях се, че закъснявам, че слънцето ще ме свари на сушата. Тръгвах в хладина или студ, понякога мокър-зъзнещ, безпомощен да вкарам лодката във водата, отчаян от пръските, от вятъра, от безсилието си. Тръгвах като безумец, опънал до скъсване жили и мускули, с една цел и страст: морето! Исках да вляза дълбоко, да загубя хората и брега, да остана сам в огромното пространство. Чувствувах го живо, добронамерено към човечето, дори нежно. Приемах разсъмването и свечеряването вътре като ласка. В тези тръпнещи мигове и часове преодолявах хилядолетията, сливах се с времето и сам ставах време, усещах миналото и бъдещето, докосвах древни божества.
Все по-често вземах със себе си Малкото, този осемгодишен мой дребосък, който есента щеше да бъде във втори клас за ужас на другарката и момчетата. Тя беше решителна, гъвкава, силна. Още на втория ден забрави уплахата на леля Вирджиния, морето й стана приятел, видя и преживя по-големи вълни. Стигна и до свой извод: „Тате, морето плаши тези, дето ги е страх, нали?“
Гошето, съсед по палатка идната година, рибар от Бургас, щеше да ми каже: „Морето те влече, то е вътре в тебе. Ако се беше родил при нас, щеше да си като нас.“ Тахо се помъчи да намери връзката: „Роден и пораснал в поле, свикнал с далечен хоризонт и премеждия, изпитващ носталгия по първичното“. Вирджиния, както винаги, знаеше по-добре кое как е:
— Остави го, луд, та му е лесно! Шантав по цялата глава! Зарязал жена си, хукнал по морето, а тя, млада и красива, скучае. Повлякъл и горкото дете! Това баща ли е? Насилва го да гребе с нежните си ръчички, знаеш ли, че може да загрубее, трюлюлю такъв! На тебе ли искаш да заприлича? Утре ще сложи гривна и пръстени, виждал ли си как стоят на селянка? Като се зажени, хората първо ръцете гледат, по тях четат миналото!… Този орач, Флорче, е будала с широки ръце и както те оставя всяка вечер, може да му туриш рога на елен лопатар!… Ама ти си много наивен бе! — ожесточи се тя насреща ми. — Аз се чудя как си взел диплома за висше образование! Ох, защо не съм ти жена, че да те направя за смях! Ще станеш мек като памук! Не видиш ли, че жена ти има аристократична душа, ходи й се по заведения, танцува й се, пуши изискано, иска да й поръчаш нещо по-така. Тя да не е като тебе да лочи само прясна вода! Ти да не си добитък, че пиеш вода! Кой те знае дали не гълташ морска, от такъв всичко може да се очаква! Хората се женят, за да бъдат заедно, къде си хукнал по водата и си я оставил да шие на гергеф? И защо си й направил две деца, за да я заробиш, нали? Като толкова искаш да ловиш хамсия, ще й дадеш пари и свобода, ще постъпиш като кавалер, а тя ще намери кой да я придружи… Иде нашият от кефа си, вършал по морето като риба цаца, кой го знае дали не се мисли за Васко да Гама, и: Какво има за ядене? Чушки! А Пепеляшка, нали е послушна, веднага туря, поднася, върти се на пета. Ох, как не си в моите ръце, че да ядеш седем дена в седмицата бисквити и седем недели пържени яйца!