Апетити, комбинации, усложнени игри. Как се постига компромис между хора, свикнали да им отстъпват?
— Така че моето съгласие беше форма на принуда. Те правилно оцениха безизходицата ми и счетоха случая за приключен. И сгрешиха. Побързаха да уговорят строителството. Наложиха размествания в полза на нашия обект, за да го започнат веднага. Просто се вързаха в собствените си кроежи. Идния месец смятат да започнат изкопите. Планирани са техника, материали, работна ръка. Но аз съм в правото си да отлагам чрез обжалване в полза на мама. Смятам, че предстои крах в организацията и разбирателството им. Има вече признаци. Двама направиха опит да се свържат с мене зад гърба на другите. Сриват се производствени планове. Те знаят какво означава това: проверки, наказания. Те нямат интерес в тази кооперация да си пъха носа който и да е. За да избегнат това, ще направят втората си грешка: ще се опитат да подправят документ. Понеже не могат да ме намерят и оформят събарянето, а бързат, ще фалшифицират съгласието ми. Те работят със свършени факти — всичко е приключило, дайте да гледаме напред. Да, но ще струва пари. Приеха половината от предложението ми. Сега ще внесат другата половина!
Вирджиния допълни:
— Отстъпихме си и правото на тавански апартамент за три хиляди. За какво ни е? Двама души сме. Отделно Тахо се уговори да даде още две стаи на съседите, но неофициално, без да знаят другите. Каза им пет хиляди и онези приеха веднага! С пари си играят. Щели да настанят там бабето си.
— А колко оцениха къщата?
— Двайсет и шест хиляди. Първоначално беше двайсет и две, но Тахо обжалва… Флори, какво са двайсет и шест хиляди вече? Те бяха пари. Къщата струва петдесет!
Хиляди, хиляди… Защо ли подехме този разговор! У нас вече има милионери. Не завиждам… само че бих искал да са спечелени, не заграбени. Би трябвало този, който е спечелил за себе си милион, да е дал на обществото два, пет!… И тогава нека всички са богати!
И все пак, когато двама души седнат на една маса и единият може да купи другия с парцалите, на ставане някой е обиден. Дори двамата!
— Ти смяташ ли, че е възможно да започнат събаряне без нас? — повиши заплашително тон Вирджиния. Тахомир вдигна рамене:
— Едва ли.
— Ако посегнат, скъпо ще ми платят! Ти — също! — някак странно произнесе тя.
Зад гърба ни детенце писна. Там разправията беше започнала. Разбира се, с участието на нашите. Отегчени от бъбренето ни, те си намерили компания. И за да не умре джинсът на баща ми, Малкото родило поредната си идея. Подлъгало едно момченце, че най-вкусното нещо е филия, намазана с масло и посолена с пясък. „Ние всяка сутрин закусваме така“ — рекло.
Сега майка му го биеше по гащичките и повтаряше:
— Аз ли те накарах!… Аз ли?… Аз ли ти казах да ядеш!
Начинът, по който моите две се оттеглиха, ме усъмни и скочих. Каката издаде работата. Малкото се оправда:
— Като е глупаво, нека яде и пясък! Таман ще се научи!
Настроението клокочеше и у двете. Подбрах ги и ги закарах обратно в къмпинга. Уж им се поскарах, но веднага след това те запяха своята песен на безпричинното детско щастие. Текст и мелодия абсолютно оригинални, техни:
От прозореца надолу, от прозореца надолу, ооот прозореца надолу!
Мелодията беше малко по-добре от думите, чието продължение няма да доизясни смисъла. За тях, разбира се, той е ясен; какво неясно има в думите „от прозореца надолу“? По-трудно е да се разбере припевът — повторение на една и съща дума: „гараго“.
Гараго, гараго, гааарааагооо!
Смисъл има да търсиш причината на нещастието. В палатката се сетиха за Омир и „Илиада“. Те я знаят доста добре и я мъкнат поради моето налудно хрумване да ги приспивам от малки с нея. Винаги съм твърдял на Флорина, че Библията, „Илиада“ или Айнщайн могат да бъдат преподавани в предучилищна възраст, стига да му намериш цаката. Аз, колкото нескромно да звучи, я бях намерил. Тя е в двете думи: собствено вълнение от „Илиада“ и любов към публиката. Иска се и малко умение. Толкова много ли е нужно да се развълнуваш, да се вживееш — държиш в ръце велика книга! А децата си ги обичаш. Какво по-лесно? Когато се наложи, поспирваш и се доизяснявате. „Илиадата“ е приключение, боен сериал, има толкова юнаци, богове, смърт! Понякога ги питам нещо, за да разбера следят ли, помнят ли. В края на първа глава Ахил се оплаква на майка си, чак сълзи лее, че му взели най-хубавата играчка, прекрасната руменоока Бризеида. И моли Тетида, красивата морска богиня, да иде при Зевс гръмовержец и поиска отмъщение за обидата. Тетида отива на Олимп, прегръща коленете на бога и милва гальовно брадата му. Зевс се страхува да не види жена му Хера.