— Ето, имате кола, много хубаво, че сте си купили, но на нас не ни трябва. Тахо винаги бърка коя е предна и коя задна врата, а сега, чувам, на шофьорите не давали да пият. Как може такава глупост, къде го има по света? Защо да не пият, колко трезви правят катастрофи, а колко пияни не правят!…
Попита ме дали съм я удрял досега и като разбра, че съм сменял единия фар и двата стопа, ме целуна:
— На кака сладкият!
Но най-много й харесало, че и ние имаме образование, само дето не сме юристи като тях.
— Флорче — каза, — ти поне защо не записа право, защо не се посъветва с нас? Правото е професия, то дава ширина на възгледите и дълбочина на ума, то е на уважение в целия свят, чужденците ахват, като разберат, че с Тахо сме юристи… Ами деца имате ли?… Сериозно? Две? Олеле, вие сте смахнати! Ние нямаме и едно, ти си се заробила, мила!
А като разбра, че второто е дошло по мое настояване, подпря брадичка на длан и ме загледа мълком, както доктор психиатър гледа своя пациент или както пациентът гледа доктора. Двайсетина секунди мълча обидено, преживя го, съжали от сърце и душа братовчедката, нарече я мъченица, жертва на предразсъдъци и ориенталска психика, на мъж с допотопно мислене. Охка и се вайка, задето Флорина се е обрекла на вечно слугуване, и беше толкова убедителна, че накрая моята жена ме изгледа заплашително.
— Светът се е задръстил от народ — продължаваше Вирджиния, — няма вече какво да се яде, всичко живо пие и лочи, ударило го е на живот, научиха се и простаците. Русе какъв град беше, а сега е пълно със селяния… Ами какви са, милите? Момиченца? Добре поне, че са момичета. Ако бяха мъже, какво щеше да правиш с тия гаменарии?… Ами що не ги доведохте, сега как ще изтърпим да ги видим! Не може ли да се направи нещо, а, Тахо? Измисли де, лято иде, ще почнат отпуските, отиде до есента! Не мога издържа!… Дума да не става, вие къде летувате, на море, нали? Ние също. Значи трябва да се съберем. Що не идем заедно някъде — най-лесно е на къмпинг. Тахо има палатка от студентско време, ходил по Рила и Пирин, шантав колкото си ще. Вие имате кола, ще купим една „алпийка“, ние ще ви купим, Тахо, решено, край, отиваме на къмпинг, на простор, на чист въздух, дечицата с нас, Омръзнаха ми тия хотели и сноби, аман от тълпи и простаци, на Каваците и Аркутино има барове, как не се сетих досега!…
Седяхме на масата, вечеряхме, говорехме, Вирджиния ръкомахаше, отхапваше по мъничко хляб, пресягаше се изтънчено за луканка, пиеше и междувременно смукваше от димящата цигара. Дядо би се пресегнал за бастуна: „Когато ядеш нищо друго няма да правиш.“
След време Вирджиния сподели, че много упреци е чула за лошия си навик да пуши и яде едновременно, много съвети й давали, искала да се отърве, но не могла, Човек бил предопределен за всичко! Нямало смисъл да се променяш — и без това няма да успееш.
„Не мога да ям, ако не пуша.“ „Не мога да избягам от себе си, а цигарите са част от мене.“ „Не мога да мълча, когато съм с хора.“ „Не мога да не танцувам, когато има музика.“ „Не мога да не флиртувам, ако има интересни мъже.“ „Не мога да не правя сладки, когато съм сама у дома.“ „Не понасям вестник без кръстословица.“ „Ненавиждам мъжете, които чакат наготово от жените.“ „Противно е да гледаш жена без грим.“ : „Всеки мъж е глупав, защото е смахнат.“ „Който плува във водата, без да има отдолу дъно, е перко.“ „Възпитаният човек никога не говори за пари и не се пазари.“ „Най-глупавият юрист е по-умен от най-умния счетоводител.“ „Простакът и преди да се роди, и след смъртта си е простак.“ „Който спестява пари, е малоумен.“
Вирджиния обичаше да говори дълго, с къси изречения, да взема становища, да издава присъди и да бъде великодушна в незнаен час, по неизвестни мотиви. Тахомир каза един път, че сборът от сентенциите й бил по-голям от мъдростта на древния Рим, защото „тя не ги измисля или обмисля, а ги приказва“. Като философия те опровергават човешкия опит, за да възтържествува едно друго мислене, основано на потока на съзнанието. Е, може да се каже и по-просто, с една дума, но ще обидим философията.
— Тя и в съда коригира цялото писано право според схващанията на „социалистическата практика“, от която впрочем си няма хабер.
След вечеря се прехвърлихме в спалнята, при поменатата дамаджана. Тахо улови в погледа на Флорина недоумение и обясни:
— Когато народът пиеше ракия, а чужденците идваха в България за сливова, ние купувахме кашони джин и уиски. Никой ги не щеше, водката вървеше по цена на виното сега. Подозирам, че Вирджиния спомогна за нахлуването на тия вносни шишетии, само и само да не е като другите. После, когато куцо и сакато пропи водка и уиски, ние се върнахме към гроздовата. Затова я купуваме в плетени дамаджани.