Говорехме като римски сенатори — полулегнали. Вирджиния го обоснова:
— Естественият начин на говорене е легнал. Езикът няма нужда от краката!
Ракията наистина стигна, но не хартиса. Нощта се оказа пълна с мисъл и цигари, къса за приказките ни.
— Ненавиждам спането нощем — заяви Вирджиния. — Интелигентният човек се отличава от простия по това, че спи през деня, а нощем работи и се забавлява, Това е разликата между Париж и провинцията.
Естествено, около нея всичко било провинциализъм — „всичко живо ни одумва, съжалява и завижда“.
На разсъмване Вирджиния плака за някакъв техен приятел Пачо, умрял на операционната маса. Когато се опитвахме да я утешим, се разрида и изля остатъка от чашата на пода. Поиска да отидем на гроба му и стана. Но тъй като ние седяхме, а Тахомир не изтръска дори пепелта от цигарата си, тя заяви, че сме безчувствени егоисти, че хората са станали отвратителни, че никой вече не проронва сълза за близък човек.
Оказа се, че тази първа вечер Вирджиния била без очила от уважение към нас, от чувство за „политес“, Иначе носеше четири диоптъра вдлъбнати стъкла и се препъваше, като ходи. По улиците минавала за недостъпна и горделива, незабелязваща хората. Късогледството не й пречеше да стъпва като балерина на високите си крака, да гледа самоуверено на света, да го презира и обича едновременно.
Тази нощ тя беше облякла огнен пеньоар с ресни и без копчета, с шнур и два големи пискюла, които непрекъснато обещаваха да се развържат. Жена ми го оцени с поглед на познавач, гласът й стана възторжен и литна нагоре, после спадна. Това означава самосъжаление, което трябва да бъде чуто от мен. Вирджиния на свой ред също се трогна, обяви вкуса й за изискан и я отведе при гардероба си. В тази огромна дядова ръкавичка имаше рокли, блузи, поли, панталони, палта, шлифери, ръкавици, волани, шалове, кашони бельо — безчет пликове фино бельо и дори едно кимоно.
Тя искаше да подари на гостенката нещо хубаво и скъпо, което да е достойно за двете. Предлагаше й всичко, но жена ми благоразумно отказваше. Изведнъж чух:
— Само в едно никой никога не може да ме убеди:
че трябва да си стягам гръдния кош! Аз съм първата, която повлече тази мода. Мъжете знаят, че в това е половината ни чар, мила, но жените са патки и не го усещат!
Месец по-късно разказах на друг един братовчед и зет на романската фамилия за тази вечер. Той е шеф, заместник генерален директор в София на обединение. Изслуша ме внимателно, погълнат от темата. Познаваше отлично Вирджиния и Тахомир. Когато стигнах до въпросното понятие от женския тоалет, той се оживи, наля си „Хавана клуб“ и отбеляза:
— Права е. Тя самата никога не е носила такова нещо и трябва да ти кажа, адаш, че няма нужда! Последва разправия с жена му:
— Откъде знаеш толкова много за нея, кога си я проверявал?
На другия ден се събудихме късно. Тахомир беше отишъл на работа, а Вирджиния говореше по телефона. Стана ясно, че отсреща е директорът й. Тя му обясняваше нетърпеливо, че днес ще отсъствува, тъй като са дошли братовчедите й, за които му говорила. Как тъй не си спомня? После щяла да му разкаже подробности:
имат кола, сега я купили и се отбили за няколко дни. Тя се казва Флорина, в най-хубавата си младост, испанска хубавица, ако я види, ще му се завърти акълът. Не няма да дойде на работа. Толкова, драги! Можеш да си пиеш кафето със секретарката! Край!… Хич не ме интересува кой ще иде!… Изпрати началника на плановия отдел!
Намеренията ни бяха да продължим пътя си, но тя не искаше да чуе. Нямало смисъл да ходим при откачения бабишкер, извинявай, Флорче! Какво ще правите на село? Ако е да заколят кокошка, Тахо вече запазил много хубаво месо. Ще отложите заминаването два-три дни и пак ще идете. Тя и без това нямало да се вестява на работа утре и вдругиден, нека видят какво е без юрист. Иначе директорът й бил симпатичен, разбирал от дума, но потънал в производство и разправии. Все пак е от село. Секретарката му била много проста, а жена му невъзможна. Ревнувала го от всички. А за обед ще направим друсан кебап, Тахо ще го направи, той е майстор. Вечерта ще идем на бар, за да ни запознаят с компанията си. Имали фамозни приятели, щели да ни харесат, особено Флорина, защото е родена за общество и не е дребнава. Трябвало да признае, че изобщо родът им е щедър, с размах и всички са артисти, пушат и пият, изкуството е в кръвта им. Само свекърва й е нещастие. Тахо свири на пиано от малък, чувала си, Флорче, но това е било някога, сега с месеци не вдига капака, жалко, че го заряза. Сигурно и вие сте музикални, но дето сте се натопили с две деца, там сте сбъркали. Както ще да е, вече е свършено, да са живи и здрави. Разбрахме се, никакво тръгване, Тахо ще се разсърди…