— Погледни Лотар. Дори когато е безработен, не седи със скръстени ръце. А тебе за нищо друго не те бива, освен да чупиш. Ти не си ми никакъв син.
Ото се отпусна на леглото, подсмихвайки се. Отвреме-навреме изстрелваше по някоя неприлична дума или издаваше с устни пърдящи звуци. В гласа му имаше нещо влудяващо. Човек изпитваше желание да го удари и той усещаше това. Пискливото хокане на фрау Новак се извиси и прерасна във вик:
— Ще ми се да те изхвърля от къщи! Кога си направил нещо за нас? Ако има някаква работа, ти си прекалено уморен, за да я свършиш. Но не си прекалено уморен да скитосваш насам-натам до среднощ, проклет негодник такъв…
Ото скочи на крака и започна да танцува из стаята, надавайки победоносни животински викове. Фрау Новак грабна калъп сапун и го захвърли по него. Той се отдръпна и сапунът счупи прозореца. Фрау Новак седна и започна да плаче. Ото веднага притича до нея и започна да я утешава със звучни целувки. Нито Лотар, нито хер Новак обърнаха особено внимание на кавгата. Тя дори като че ли достави известно удоволствие на хер Новак и той ми намигна закачливо. По-късно счупеното стъкло беше заменено с парче картон. Прозорецът си остана непоправен, като с това добави още една към многото дупки на тавана, от които духаше.
На вечеря всички бяхме весели. Хер Новак стана, за да имитира различните начини, по които се молеха евреите и католиците. Падна на колене и няколко пъти силно удари главата си в земята, като ломотеше бързо и неясно някакви глупости, които трябваше да представляват староеврейски и латински молитви: „Куливучка, куливучка, куливучка, амин.“ После ни разказа разни истории за екзекуции, за ужас и удоволствие на Грете и фрау Новак:
— Вилхелм Първи11 — старият Вилхелм — никога не подписвал смъртни присъди. И знаете ли защо? Защото веднъж, много скоро след като се качил на трона, имало някакъв шумен процес за убийство и съдиите дълго не можели да се споразумеят дали затворникът бил виновен, или невинен. Но най-накрая го осъдили на смърт. Поставили го на ешафода и палачът вдигнал секирата си — ей така, после замахнал — ето така и я стоварил: Kernack12! (Всички те били тренирани мъже, разбира се. Нито ти, нито аз бихме могли да отсечем глава с един замах, даже и да ни дадат хиляда марки.) И главата паднала в коша — туп! — Хер Новак извъртя нагоре очи, провеси език от ъгъла на устата си и ни представи една жива и отвратителна картина на отрязаната глава: — А след това главата проговорила сама и казала: „Невинен съм!“ (Разбира се, това било само от силното напрежение на нервите, но проговорила точно така ясно, както говоря сега аз.) „Невинен съм!“ — казала тя… А няколко месеца по-късно друг мъж признал на смъртното си легло, че той бил в същност убиецът. Ето защо, след този случай Вилхелм никога повече не подписвал смъртни присъди!
В квартирата на „Васерторщрасе“ всяка седмица приличаше на следващата. Нашето пробито, задушно таванче миришеше на манджа и лоша канализация. Когато печката във всекидневната гореше, едва дишахме; когато не гореше, замръзвахме. Времето стана много студено. Когато не беше на работа, фрау Новак бродеше по улиците, от клиниката до здравното управление и обратно; с часове чакаше на течение в студените коридори или си блъскаше главата над сложни формуляри. Докторите имаха различни мнения за нейния случай. Един беше за незабавното й изпращане в санаториум, Друг мислеше, че заболяването е много напреднало и не си струва да се прави това — и направо така й каза. Трети пък я увери, че нямало нищо сериозно: просто трябвало да прекара две седмици в Алпите. Фрау Новак ги изслушваше и тримата с най-голямо уважение и когато описваше тези разговори, никога не пропускаше да ми внуши, че всеки от тях бил най-любезният и най-умният професор в цяла Европа. Тя се връщаше в къщи, като кашляше и трепереше, с прогизнали обувки, изтощена и в полуистерично състояние. Влизаше и веднага започваше да се кара на Грете или Ото, съвсем автоматично, като кукла с навит механизъм:
— Запомни ми думите — ще свършиш в затвора! По-добре да бях те изгонила в изправителното училище още когато беше на четиринадесет години. Може би щеше да ти бъде от полза… И като си помисля само, че в цялата ни фамилия не е имало нито един непорядъчен и непочтен човек като тебе!
— Ти ли си порядъчната! — присмя й се Ото. — Когато си била момиче, ти си ходила с всеки панталон, който си можела да хванеш.
— Забранявам ти да ми говориш така! Чуваш ли? Забранявам ти! О, по-добре да бях умряла, преди да те родя, проклето чудовище!