— Май че не съм толкова капризен, колкото си мислите. Просто искам тиха, чиста стая за около двадесет марки на месец. Големината няма значение. През по-голямата част от деня съм навън.
Тя поклати глава недоверчиво:
— Е, добре, хер Кристоф, ще видя дали не мога да измисля нещо…
— Още ли не е готов обядът, майко? — попита Ото, като се появи по риза на вратата на вътрешната стая. — Направо умирам от глад!
— Какво си мислиш! Как може да е готов, когато трябва цяла сутрин да се трепя за тебе, мързел такъв! — провикна се фрау Новак пискливо, колкото й глас държи. След това, преминавайки веднага към най-любезния си светски тон, добави: — Не виждаш ли кой е дошъл?
— Ах… та това е Кристоф! — Ото, както обикновено, бе започнал веднага да се преструва. Лицето му постепенно светна от изгрева на безкрайна радост, по бузите му се появиха трапчинки. Хвърли се напред. С едната си ръка ме прегърна през врата, а с другата се здрависа енергично с мен. — Кристоф, миличък, къде се кри през всичкото това време? — Гласът му стана разнежен и укорителен: — Толкова много ни липсваше! Защо нито веднъж не дойде да ни видиш?
— Хер Кристоф е един много зает джентълмен — каза укорително фрау Новак. — Той няма да си губи времето с лентяи като тебе.
Ото се ухили, намигна ми и се обърна възмутено към фрау Новак:
— Майко, какво си мислиш? Няма ли да почерпиш Кристоф поне с едно кафе? Той сигурно е жаден, след като е изкачил всичките тези стълби!
— Искаш да кажеш, че ти си жаден, нали, Ото?
— Не, благодаря ви, фрау Новак, няма да пия нищо наистина, А и повече няма да ви преча да готвите… Виж какво, Ото, хайде да излезем сега. Ще ми помогнеш ли да си намеря някоя стая? Тъкмо казвах на майка ти, че идвам да живея в този квартал. Ще пием кафе навън.
— Какво! Ти ще живееш тук, в „Халешес Тор“? — Ото заподскача от вълнение: — О, майко, нали това е прекрасно! О, толкова съм доволен!
— Няма да е зле сега да излезете и да поогледате наоколо за стая — каза фрау Новак. — Обядът ще е готов най-рано след един час. Тук само ми се пречкаш. Не се отнася за вас, хер Кристоф, разбира се. Нали ще се върнете да хапнете нещичко с нас?
— Вижте какво, фрау Новак, наистина е много мило от ваша страна, но се опасявам, че днес няма да мога. Трябва да се прибера в къщи.
— Дай ми само коричка хляб, преди да изляза, майко — примоли се жално Ото. — Стомахът ми е толкова празен, че главата ми се върти като пумпал.
— Добре де — каза фрау Новак, като отряза филийка хляб и почти му я подхвърли в раздразнението си. — Но да не обвиняваш мен, ако няма нищо в къщи, когато поискаш да си направиш някой сандвич довечера… Довиждане, хер Кристоф. Беше много мило от ваша страна, че дойдохте да ни видите. Надявам се, че ще се отбивате често, ако наистина решите да живеете наблизо… Но се съмнявам, че ще намерите нещо по вкуса ви. Няма да е това, на което сте свикнали…
Ото се готвеше да ме последва навън, когато фрау Новак го извика да се върне. Чух ги да се карат, после вратата се затвори. Заслизах бавно по стълбището, към вътрешния двор. Дъното на двора беше лепкаво и тъмно, макар че слънцето се подаваше иззад един облак. Счупени кофи, колела на детски колички и парчета от велосипедна гума лежаха разпръснати наоколо, сякаш бяха паднали в кладенец.
Минаха една-две минути и Ото затрополи надолу по стълбите.
— На майка ми не й било удобно да те попита — каза той, като едва си поемаше дъх. — Страхувала се, че може да се ядосаш… Аз обаче й казах, че ти по-скоро ще предпочетеш да живееш у нас, където можеш да правиш каквото си искаш и знаеш, че всичко е чисто, отколкото в някоя непозната къща, пълна с дървеници… Хайде, моля те, кажи да, Кристоф! Ще бъде толкова забавно! Ние двамата ще спим в задната стая. Ще вземеш леглото на Лотар — сигурно няма да има нищо против. Той може да спи на двойното легло с Грете… А сутрин ще си лежиш колкото ти се харесва. Ако искаш, ще ти донасям закуската в леглото… Нали ще дойдеш?
И така въпросът беше уреден.
Моята първа вечер у Новакови беше цяла церемония. Пристигнах с двата си куфара малко след пет и заварих фрау Новак да готви вечерята. Ото ми прошепна, че щяло да има специално угощение, каша с дроб.
— Страхувам се, че нашата храна няма да ви хареса много — каза фрау Новак — след онова, на което сте свикнали. Но ще се постараем. — Тя сияеше и преливаше от вълнение. А аз само се усмихвах неловко и имах чувството, че преча. Най-сетне се покатерих по мебелите във всекидневната и седнах на леглото си. Очевидно нямаше къде да си разопаковам багажа, нито къде да си подредя дрехите. На масата във всекидневната Грете си играеше с карти, направени от цигарени кутии и прекопирани рисунки. Беше тромаво дванадесетгодишно дете, сладникаво хубавичко, но със закръглени раменца и доста дебеличко. Моето присъствие я смущаваше. Тя се въртеше неспокойно, хилеше се глуповато и непрекъснато се провикваше с превзет, напевен глас на „възрастна“: — Мамо! Ела да погледнеш красивите цветенца!