— Нямам никакво време за твоите цветенца — възкликна най-накрая фрау Новак, страшно разгневена. — Вижте ме, имам щерка, голяма като слон, а трябва сама да се трепя да готвя вечерята!
— Точно така, майко! — ликуващо започна да приглася Ото. Той се нахвърли върху Грете с основателно възмущение. — Искам да зная защо не й помагаш? Достатъчно си дебела. Висиш наоколо по цял ден, без да правиш нищо. Ставай веднага от стола, чуваш ли? И махни тези мръсни карти или ще ги изгоря!
Той грабна картите с една ръка, а с другата я плесна по лицето. Явно не я заболя, но тя моментално нададе висок театрален вой:
— О, Ото, ти ме удари! — После покри лицето си с ръце и крадешком погледна към мене през пролуките между пръстите си.
— Я Да оставиш детето на мира! — изпищя фрау Новак от кухнята. — Бих искала да знам как можеш ти да говориш за мързел! Грете, веднага престани с това виене или ще кажа на Ото да те удари както трябва, та да има за какво да ревеш. Вие двамата заедно ще ме подлудите.
— Но, майко! — Ото изтича в кухнята, хвана я през кръста и започна да я целува: — Горкичката ми мама, майчица, маминка — затананика монотонно той с най-сладникаво-загрижен тон. — Ти трябва да работиш толкова много, а Ото се държи така ужасно с тебе. Но той не го прави нарочно, той просто е празноглав… Да ти кача ли въглищата утре, мамо? Искаш ли?
— Я ме пусни, шмекер такъв! — извика фрау Новак, като се смееше и се мъчеше да се освободи. — Хич не ми трябва твоето подмазване! Много те е грижа за бедната ти стара майка! Остави ме да си продължа работата спокойно.
— Ото не е лошо момче — обърна се тя към мене, когато той най-сетне я пусна, — но е такъв развейпрах. Пълна противоположност на моя Лотар. Той е син за пример! Хич не е надут и не се срамува от каквато и да било работа. А когато е посъбрал някой и друг грош, вместо да харчи за себе си, идва направо при мене и казва: „Вземи, майко. Купи си топли пантофи за зимата.“ — Фрау Новак протегна ръка към мене, сякаш ми даваше пари. И тя като Ото имаше навика да представя като на театър всичко, което описва.
— О, Лотар направил това, Лотар направил онова — прекъсна я ядосано Ото. — Винаги Лотар. Кажи ми, майко, кой от двама ни ти даде двадесет марки онзи ден? Лотар не може да спечели двадесет марки даже ако всеки ден е неделя. Е, щом така говориш, не очаквай да получиш повече; дори и на колене да ми се молиш.
— Ах ти, проклетнико — тя веднага се наежи отново, — толкова ли нямаш срам! Да ги приказваш такива пред хер Кристоф! Ами ако той знаеше откъде дойдоха тези двадесет марки — и още много други, — сигурно щеше да реши, че е унизително да стои под един покрив с тебе. И с право. Ама че наглост — да кажеш, че си ми дал тези пари! Знаеш много добре, че ако баща ти не беше видял плика…
— Така е! — Ото започна да криви лицето си като маймуна и заподскача от вълнение. — Точно това исках! Признай си пред Кристоф, че ги открадна! Крадла! Крадла!
— Ото, как смееш! — фрау Новак сграбчи капака на тенджерата като хала. Аз отскочих назад, за да не ме улучи, спънах се в един стол и се стоварих върху него, Грете нададе престорен вик на радост и уплаха. Вратата се отвори. Хер Новак се връщаше от работа.
Той беше силно, тантуресто човече със засукани мустаци, късо подстригана коса и рунтави вежди. Възприе сцената с продължително изсумтяване, което по-скоро приличаше на оригване. Той сякаш не разбра какво се е случило или просто пет пари не даваше за това. Фрау Новак не му каза нищо. Тя тихо окачи капака на една кука. Грете скочи от стола и се втурна към него с протегнати ръце:
— Татенце! Татенце!
Хер Новак й се усмихна, разкривайки два-три счупени зъба, пожълтели от никотина. Наведе се и я вдигна на ръце, внимателно, вещо, с някакво възхитено любопитство, сякаш тя беше голяма, ценна ваза. Той работеше като преносвач на мебели. После ми протегна ръката си благосклонно — без да бърза, без особено да се старае да се хареса:
— Servus, хер!
— Не се ли радваш, че хер Кристоф е дошъл да живее у нас, татенце? — изпя Грете със сладникавия си, напевен глас, кацнала на раменете му. Като чу това, хер Новак сякаш изведнъж набра нова енергия. Започна да ми стиска ръката много по-топло и да ме потупва по гърба.
— Как да не се радвам? Да, разбира се, че се радвам! — Той кимна с глава в знак на енергично одобрение. — Englisch Man? Anglais eh?1, ха, ха. Точно така! О, да, аз говоря френски. Доста съм го позабравил вече. Научих го по време на войната. Бях Feldwebel2 на Западния фронт. Разговарях с много затворници. Добри момчета. Също като нас са…