— О! И аз също! — откликна Шарлота Тъгс.
— Добре, тогава ние може да наемем файтон — предложи капитанът, — а за вас ще поръчаме две магарета.
Появи се ново затруднение. Мисис капитан Уотърс заяви, че е доста неприлично две дами да яздят сами. Разрешението се оказа лесно. Може би мистър Тъгс младши ще прояви кавалерство и ще ги придружи?
Мистър Симон се изчерви, усмихна се разсеяно и плахо отказа, тъй като не умеел да язди. Доводът му беше отхвърлен безпрекословно. Веднага намериха файтон и три магарета, за които собственикът им най-тържествено даде честната си дума, че са „три четвърти расова кръв и една четвърт овес“.
— Дий! — извика едното от момчетата, които вървяха след магаретата, щом Белинда Уотърс и Шарлота Тъгс след дълго дърпане, повдигане и подпомагане най-после се качиха на седлата.
— Хи-хи-хи! — смееше се другото момче зад мистър Симон Тъгс. Магарето се понесе напред, при което краката на Симон се повлякоха по земята, а стремената се заудряха о обувките му.
— Ей, ей, е-е-е-й! — викаше той колкото му глас държи и се тръскаше на седлото.
— Не карайте в галоп! — пищеше мисис капитан Уотърс зад него.
— Моето магаре иска да влезе в кръчмата! — крещеше мис Тъгс най-отзад.
— Ха-ха-ха! — смееха се и двете момчета, а магаретата препускаха и нищо не можеше да ги спре.
Всичко обаче си има край, та дори и устремът на едно магаре. Животното, което беше яхнал мистър Симон Тъгс, усещаше, че му дърпат юздите във всевъзможни посоки, и понеже не можеше да разбере какво точно целят с товна, спря рязко и плътно до една стена и изрази недоволството си, като притисна крака на ездача си о грубата мазилка. Магарето на мисис капитан Уотърс, което беше обзето явно от някакво игриво настроение, се втурна стремглаво в един жив плет и не пожела да излезе оттам, а четириногото на мис Тъгс изрази радостта си от тези смешни номера, като заби предните си крака в земята и започна да подрипва пъргаво, но доста обезпокояващо със задните.
Това внезапно убиване на голямата скорост естествено причини известна паника. Двете дами не спряха да пищят с цяло гърло няколко минути, а мистър Симон Тъгс, който, освен че трябваше да понася телесната болка, изпитваше и душевни терзания, тъй като виждаше бедата, в която се намираха дамите, но нямаше физическата възможност да им помогне, понеже кракът му беше приклещен здраво между животното и стената. С помощта на момчетата обаче и благодарение на гениалната им идея да издърпат силно опашката на най-упоритото от магаретата, спокойствието беше възстановено, и то много по-бързо, отколкото изглеждаше възможно, и малката група продължи бавно по пътя си.
— Оставете ги просто да вървят — каза мистър Симон Тъгс. — Жестоко е да ги пресилвате.
— Добре, сър — отвърна едното от момчетата и се ухили на приятеля си, защото му се струваше, че джентълменът в същност искаше да каже, че жестокостта се отнася не толкова до магаретата, колкото до ездачите им.
— Какъв прекрасен ден, мила! — каза Шарлота.
— Очарователен! Възхитителен, скъпа! — отвърна мисис капитан Уотърс. — Каква красива гледка, мистър Тъгс.
Симон, който не откъсваше очи от лицето на Белинда, отвърна:
— Много красива!
Дамата сведе поглед и принуди магарето си да изостане малко. Симон Тъгс инстинктивно стори същото.
Настъпи кратко мълчание, което той наруши с една въздишка.
— Мистър Симон — промълви изведнъж дамата. — Мистър Симон, аз принадлежа на друг.
Мистър Симон изрази пълното си съгласие с този необорим факт.
— Ако не бях… — продължи Белинда, но спря дотук.
— Кажете, кажете! — настоя мистър Симон развълнувано. — Не ме измъчвайте. Какво щяхте да кажете?
— Ако не бях… — продължи мисис капитан Уотърс — ако преди години ми беше съдено да ме срещне и обикне толкова благороден младеж, с такова пламенно сърце, с толкова сродна душа, който е способен да обича и разбира чувствата, който…
— Небеса! Какво чувам аз? — възкликна мистър Симон Тъгс. — Възможно ли е това? Как да повярвам на… Хайде! — Последната, лишена от лиричност забележка се отнасяше за магарето, което беше забило глава между предните си крака и, изглежда, проявяваше жив интерес към обувките му.
— Хи-хи-хи! — отново се разсмяха момчетата отзад.
— Хайде! — подкани го пак мистър Симон Тъгс.
— Ха-ха-ха! — продължаваха да се смеят момчетата.
И дали защото магарето се възмути от тона, с който го изкомандува мистър Тъгс, или се уплаши от бързите стъпки на преките си началници, които тичаха към него, или пък в него пламна състезателна страст и то реши да надбяга другите две магарета, но едно е сигурно — в момента, в който чу това второ „Ха-ха-ха!“, се втурна напред със скорост, която веднага отхвърли шапката на ездача му и го отведе пред хотел „Пегуел Бей“ за нула време, където го стовари, без да му създава затруднението да слиза, като ловко го преметна през главата си пред самия вход на ресторанта.