д Чуйте го! — побесня капитан Дейвънпорт. — лагуни! Без входове! За какво, по дяволите, са дадени островите? Добре тогава — излая той като възбуден териер, — на картата са дадени цял куп рифове на северозапад. Какво ще кажете за тях? Има ли някой от тях вход, през който да вкарам шхуната си?
Маккой размисляше спокойно, без да поглежда картата. Всички тези острови, рифове, плитчини, лагуни, входове и разстояния бяха нанесени върху картата на паметта му. Той ги познаваше тъй, както градският жител познава сградите, улиците и уличките в своя град.
— Папакена и Ванавана са на северозапад, на сто мили и дори повече — рече той. — Единият безлюден, а доколкото разбрах, хората от другия се преселили на остров Кадмус. Всеки случай нито единият, нито другият има вход за лагуната. яуи е на още сто мили нататък, на северозапад. няма вход,. безлюден.
— Добре, на четирийсет мили отвъд тях има два острова, нали? — попита капитанът и вдигна глава от картата.
— Парос и Мануханги — без входове, безлюдни. гоненго пък е на още четирийсет мили зад тях, той е безлюден и без вход. Обаче има един остров Хао. Точно такъв ни трябва. Лагуната му е трийсет мили дълга и пет широка. Хора колкото щеш;
И вода се намира. А през входа на лагуната може да мине и най-големият кораб. Той млъкна и погледна загрижено капитан Дейвънпорт, който, наведен над картата с пергел в ръка, бе изпъшкал.
— Няма ли лагуна с вход някъде по-близо от остров Хао? — запита капитанът.
— Няма, капитане, тази е най-близката.
— Тъй, това прави триста и четиридесет мили.-Капитан Дейвънлорт говореше много бавно, реши телно. — Не мога да рискувам живота на всички те си хора. Ще блъсна кораба в някой от Актеоновите острови. Ех, хубав кораб е — добави той със съжаление, след като промени курса, внимавайки повече от всякога за западното течение.
Подир един час небето потъмня. Югоизточния пасат все още духаше, но над океана се извиха гъсти вихрушки.
— Ще стигнем до островите в един часа — уверено заяви капитан Дейвънпорт. — Най-късно в два. Маккой, изведете кораба на острова, където има хора. Слънцето вече не се показа, а в един часа не се виждаше никаква земя. Капитан Дейвънпорт погледна килватера, който се отклоняваше от правата линия.
— Боже всемогъщи! — изпъшка той. — Източно течение! Погледнете!
На Кониг не му се вярваше. Маккой уклончиво заяви, че няма причина в този архипелаг да не се появи източно течение. След пет минути една вихрушка препречи временно пътя на попътния вятър и „Пирене“ тежко се заклати в нейната фуния.
— Къде е лотът? Дайте го веднага насам! — извика капитан Дейвънпорт. Хвана въжето на лота и проследи как то образува „корем“ на североизток. — Ето вижте! Хванете и вие.
Маккой и помощникът стиснаха въжето и усетиха как то бръмчи и трепти неудържимо, хванато от силното течение.
— Скоростта на течението е четири възла — каза Кониг. — Източно течение вместо западно — рече капитан Дейвънпорт и изгледа с укор Маккой, сякаш; беше виновен за това.
— Ето една от причините, капитане, поради което осигуровката на корабите, плаващи в тия води, е осемнайсет процента — отвърна весело Маккой. — никога не се знае. Теченията винаги се менят. На времето дойде един човек с яхта „Каско“ — пише книги, но не помня вече името му. Той подмина Такароа на тридесет мили и стигна Тикей само поради променливите течения. Сега вятърът бие отстрани, обърни няколко румба, та да бие по-отзад.
— Но откъде да знам колко ме отклонява това течение? — ядоса се капитанът. — Откъде да знам по колко румба да обърна?
— И аз не знам, капитане — каза Маккой съвсем меко.
— Попътният вятър пак задуха и подгони право пред себе си „Пирене“, чиято палуба димеше и пушеше в сивата светлина на деня. После корабът зави, започна да се движи ту наляво, ту надясно, пресичаше собствената си следа и кръстосва морето, търсейки островите Актеон, които наблюдателите на мачтите все не можеха да видят.
Капитан Дейвънпорт беше извън себе си. Яростта му се изразяваше в мрачно мълчание и целия след обяд той или крачеше по юта, или стоеше облегнат на вантите. Привечер, без дори да се посъветва с Маккой, насочи кораба на северозапад. Кониг, който скришом хвърляше погледи към картата и компаса, и Маккой, който открито и простодушно поглеждаше компаса, разбраха, че плават към остров. Към полунощ вихрушките спряха и се появиха звезди. По всичко изглеждаше, че денят ще бъде ясен, и това ободри капитан Дейвънпорт.
— Сутринта ще определя мястото на кораба — каза капитанът на Маккой, — макар че е истинска загадка на каква ширина се намираме. Но аз ще ползувам Сомнеровия метод и ще установя. Известен ли ви е този метод?