Джефри Дивър
Сенчеста зона
„По дяволите, тук няма правила.
Ние се опитваме да свършим нещо полезно.“
Трийсет и седем часа до Деня на Земята
I
Електротехникът
„От врата надолу човек струва няколко долара на ден, от врата нагоре струва колкото може да произведе умът му.“
1
Седнал в контролния център на „Алгонкуин Консолидейтед Пауър енд Лайт Къмпани“ — доставчик на електрическа енергия за района на Ийст Ривър в Куинс, Ню Йорк, главният диспечер от сутрешната смяна видя появилия се на монитора мигащ в червено надпис и се намръщи.
Внимание! Авария.
Под него беше посочен точният час на аварията: 11:20:20:003.
Той наведе картонената чаша за кафе с плътно изрисувани един до друг древногръцки атлети в синьо и бяло и седна на въртящия се стол. Пружините под него изскърцаха.
От контролния център на електрическата компания следяха работата на отделните подстанции като контролите за въздушния трафик. Просторното помещение беше ярко осветено и голяма част от него се заемаше от масивния плазмен монитор, предаващ данните за потока на енергията по електропреносната мрежа, позната като Североизточна интервръзка, доставяща електричество за Ню Йорк, Пенсилвания, Ню Джърси и Кънектикът. Архитектурата и дизайнът на контролния център можеха да минат за последна дума на модата… ако годината беше 1960.
Диспечерът се взря в изобразения на таблото път на прииждащата енергия от генериращите съоръжения из целия щат: парните турбини, ядрените реактори и водните електроцентрали при Ниагарския водопад. В една малка част от порцията спагети, защото схемата на проводниците приличаше точно на това, нещо се бе объркало. На едно място светеше червена точка.
Внимание! Авария.
— Какво става? — зачуди се диспечерът.
Беше мъж с прошарена коса, щръкнал корем, подаващ се изпод бялата риза с къси ръкави, и трийсетгодишен стаж в електрификацията. Любопитството го загложди. И друг път се бе случвало индикаторът за авария да светне, но критичните инциденти бяха рядкост.
Отговори му един от младите техници:
— Изглежда, че е главният прекъсвач в МХ-12.
Тъмна, изцяло автоматизирана и мрачна електрическата подстанция на „Алгонкуин Консолидейтед“ номер дванайсет, разположена в Харлем, съкратено МХ-12, където МХ означаваше Манхатън, беше най-голямата подстанция в района. Тя получаваше електричество с напрежение 138 000 волта и захранваше града с енергия чрез трансформаторите, които я сваляха до десет процента от това ниво, разпределяха я и я изпращаха по различните направления.
На големия екран под цифрите на часовника и стряскащия надпис за авария изгряха други червени букви.
МХ-12 изключи.
Диспечерът зачатка по клавиатурата на компютъра, припомняйки си дните, когато тази работа се вършеше с радио и телефонни връзки и отделни прекъсвачи, сред мирис на масло, месинг и бакелит. Прочете наситената със сложни технически термини информация и промърмори:
— Предпазителите са изключили? Защо? Натоварването е нормално.
Появи се ново съобщение:
МХ-12 изключи. Пренасочване към засегнатия район от МХ-17, МХ-10, МХ-13, НЮ-18.
— Трябва да пренасочим голямо количество — изкоментира ненужно някой.
В предградията и провинцията мрежата беше видима — голите жици с високо напрежение над главите ни, електрическите стълбове и свързващите ги с отделните къщи обслужващи кабели. Но когато всичко влизаше под земята, беше много трудно да се открие проблемът и да се отстрани. В повечето градове, включително и в Ню Йорк, електрическата енергия се пренасяше под земята чрез изолирани кабели. И понеже след време изолацията се разпадаше и подпочвените води причиняваха къси съединения и загуба на захранване, електрическите компании разчитаха на двойно, а някъде и на тройно подсигурена мрежа. Ако подстанция МХ-12 се сринеше, компютърът автоматично щеше да задоволи нуждите на консуматорите от други места.
— Няма драстично увеличение или намаление на консумацията — обади се друг от техниците.
Електричеството в мрежата е като водата, която идва в дома ти през една централна тръба и се излива през множество отворени канали. Когато един от тях се запуши, налягането в другите се увеличава. При електричеството системата е същата, въпреки че то се движи много по-бързо от водата — приблизително с един милиард километра в час. И понеже Ню Йорк се нуждае от голямо количество енергия, затова напрежението — електрическият еквивалент на налягането на водата — в подстанциите, извършващи допълнителната работа, се покачва.