Но Райм съзнаваше, че е жив и функционира единствено благодарение на електричеството: всичко в дома му — апаратът, който вкарваше кислород в дробовете му, батериите за инвалидния стол, контролното табло, задвижвано с гласова команда или с едно докосване, и компютърът, разбира се — беше на ток.
Ако не бяха кабелите, той не можеше да живее нормално. Най-вероятно изобщо нямаше да живее.
— Ето в основни линии фактите: неизвестно лице проникнало в една от подстанциите на голяма електрическа компания и прокарало кабел през прозореца навън.
— Неизвестно лице? Значи ли това, че извършителят е един?
— Още не знаем.
— Кабел навън. Ясно.
— После влязъл в контролния компютър, откъдето се управлява мрежата, манипулирал го и изпратил високо напрежение към подстанцията — продължаваше Ноубъл, докато въртеше нервно копчетата на ръкавелите си във форма на някакво животно, Райм не успя да определи какво.
— И напрежението избило — пое щафетата Макданиъл. — В такива случаи то се стреми да стигне до земята. Нарича се искров електрически заряд или волтова дъга. Става експлозия. Като при мълния. Една пет хиляди волтова искра…
Помощник-специалният агент добави:
— Толкова е мощно, че образува плазма. Това е особено състояние на материята…
— Което не е нито твърдо, нито течно или газообразно — довърши припряно Райм.
— Точно така. Един сравнително малък искров разряд има силата на половин килограм тротил, а този изобщо не е бил малък.
— И целта му е била автобуса? — попита криминологът.
— Така изглежда.
— Те имат гумени колела — намеси се Селито. — При буря автомобилите са най-безопасното място. Случвало ми се е да видя с очите си подобно шоу.
— Така е — кимна Макданиъл. — Но неизвестният извършител е знаел това. Автобусът е бил с накланящо се устройство. Надявал се е или последното стъпало да докосне тротоара, или в точния момент някой да се окаже с един крак в автобуса, а с другия на земята. Това би било достатъчно да се образува дъга.
Ноубъл намести отново малкия сребърен бозайник на копчето си.
— Но не е синхронизирал времето. Или целта. Или нещо му е попречило. Искрата ударила железния знак до автобуса. Убила един пътник, оглушила хората наблизо, пръснала няколко стъкла и причинила пожар. Ако беше улучила автобуса директно, щетите щяха да бъдат много по-големи. Вероятно половината от пътниците щяха да са мъртви, другите да получат изгаряния от трета степен.
— Лон спомена за прекъсване на тока.
Макданиъл отново се включи в разговора:
— С помощта на компютъра извършителят успял да изключи четири други подстанции в този район, така че цялата енергия да мине през онази на Петдесет и седма улица, където е станал инцидентът. След дъгата тя също изключила, но от „Алгонкуин“ успели да включат другите и да захранят града с ток. В момента само шест квартала в „Клинтън“ са на тъмно. Съобщиха по новините.
— Аз не гледам новини — отвърна Райм.
Сакс се обърна към Макданиъл:
— Шофьорът видял ли е нещо? Или някой друг?
— Нищо, което да ни е от полза. Имало е работници в подстанцията. От електроцентралата са им наредили да влязат вътре и да се опитат да пренасочат ръчно тока, ако съм разбрал правилно. Слава богу, че все още са били отвън, когато се е образувала дъгата.
— Значи вътре не е имало хора? — попита Делрей. Агентът взимаше думата за пръв път и Райм предположи, че Макданиъл не е имал време да го запознае с подробностите.
— Не. Подстанцията се управлява автоматично и никой не влиза там, с изключение на техниците за рутинна проверка.
— Как е успял да хакне компютъра? — запита Селито и се намести на един от столовете, който въздъхна шумно под тежестта му.
— Не сме сигурни — отвърна Гари Ноубъл. — Сега проверяваме възможните сценарии. Нашите хакери се опитаха да разиграят възможните варианти, но все още не успяват да влязат в системата. Знаете как е: лошите момчета са винаги една крачка пред нашите специалисти.
— Някой да се е похвалил с успех? — попита Рон Пуласки.
— Още не — отвърна Ноубъл.
— Тогава защо решихте, че е терористичен акт? — попита Райм. — Според мен някой е намерил хитър начин да обезвреди алармите и охранителните системи и… Докладвано ли е за убийства или големи обири?
— Засега не — отвърна Селито.
— Има няколко причини да мислим за тероризъм — започна Макданиъл. — Първо, нашият софтуер за изследване и сравняване на профилите мисли така.