— Олеле!
— И ще трябва да ходя още веднъж. В понеделник. Не успях да разбера къде им потъват парите. Има нещо гнило там.
— При тази горещина сигурно се изпаряват.
— Много смешно — измърмори мрачно Лари.
Двамата продължиха разговора за финансовата бъркотия и липсващите пари, но Сюзън престана да ги слуша. По коридора се зададе друг мъж с тъмнокафяви работни дрехи, шапка и очила. Забил поглед в пода, той носеше куфарче с инструменти и голяма лейка. Сигурно беше сбъркал етажа, защото по техния коридор нямаше декоративни растения, нито в офиса. Шефът й никога не би дал пари за „зелении“ и със сигурност не би наел човек да ги полива.
Асансьорът дойде, двамата бизнесмени й направиха път да мине първа и тя се зарадва, че дори и в днешното забързано време можеха да се намерят примери за кавалерско отношение. Работникът също се качи и натисна бутона за втория етаж, но за разлика от другите я изблъска грубо, за да мине към дъното на кабината.
Асансьорът пое надолу. Лари погледна към пода и каза:
— Хей, господине, внимавайте. Разливате вода.
Сюзън се обърна. Работникът бе навел лейката напред и водата се лееше по металния под.
— Ох, извинявайте — отвърна човекът.
Но Сюзън забеляза, че целият под беше мокър.
Вратата се отвори и работникът излезе от кабината. Влезе друг човек.
Приятелят на Лари предупреди високо:
— Внимавайте. Този господин разля вода по пода. И дори не си направи труда да я избърше.
Сюзън не се нае да гадае дали нахалникът го чу или не. „Но дори и да е чул, надали ще се загрижи“ — помисли си тя.
Вратата се затвори и те продължиха надолу.
49
Райм се загледа в часовника. Десет минути до крайния срок.
През последния час и нещо той беше ангажиран с координацията по претърсването на града от полицията и ФБР. Междувременно подложи още веднъж целия доказателствен материал на трескав анализ. Трескав… и безплоден. Не бяха направили нито една крачка към Галт или новата му мишена, стояха си там, където бяха и след първата атака. Погледът му премина по списъка с доказателствата на бялата дъска. Той все още си оставаше купчина неподредени парченца от пъзел.
Райм се загледа в Макданиъл. Агентът говореше по телефона. Слушаше внимателно и кимаше. Стрелна с поглед протежето си. После благодари и затвори телефона.
— Един от моята Т и К група е направил нов пробив. Малък, но е истинска златна мина. Една от другите думи в името на терористичната група е „земя“.
— „Справедливост за Земята“ — каза Сакс.
— Може да има и още думи, но засега са сигурни тези: „справедливост“, „за“ и „земя“.
— Поне разбрахме, че става дума за екотерор — измърмори Селито.
— Не намерихте ли съвпадения в базата данни? — попита Райм.
— Не, но не забравяйте, че всичко е в сенчестата зона. Сред облаците. Има и още. Вторият след Рахман в групата изглежда е човек с името Джонстън.
— Англо.
„Но с какво ни помага това — ядоса се Райм. — Как ще ни помогне да открием мястото на атаката и да я предотвратим, когато остават няколко минути? И какво адско оръжие е измислил този път кучият му син? Друга волтова дъга? Друг смъртоносен кръг на публично място?“
Очите му зашариха безцелно из написаното на дъската.
Макданиъл се обърна към Хлапето:
— Намери ми Делрей!
След няколко секунди гласът на агента се разнесе из стаята през говорителя:
— Кой е?
— Фред, Тъкър е. Аз съм с Райм и други хора от полицията.
— У Райм ли сте?
— Да.
— Как си, Линкълн?
— Бил съм и по-добре.
— Да, всички сме така.
Макданиъл взе думата:
— Фред, чу ли за новите искания на Галт и крайния срок?
— Асистентката ти ме информира. Каза ми и за мотива. За левкемията.
— Имаме потвърждение, че става дума за екотерор.
— Какво общо има това с Галт?
— Симбиоза.
— Какво?!
— Симбиотична структура. На моя език… работят заедно. Групата се нарича „Справедливост за Земята“. И вторият след Рахман се нарича Джонстън.
— Но те гонят различни цели — разсъди Делрей. — Как са се намерили? Рахман и Галт?
— Не знам, Фред. Но не това е важното. Вероятно са прочели публикациите му за рака и са се свързали с него. Всичко е станало по интернет.
— О!
— Крайният срок е след няколко минути. Твоят човек пусна ли някаква информация?
Пауза.
— Не, Тъкър. Нищо.
— Нали имахте среща? В три часа?
Отново колебание.
— Да, имахме. Но все още не разполага с конкретни факти. Трябва му време да навлезе по-дълбоко под повърхността.
— Скоро целият шибан свят ще бъде под повърхността — изруга агентът и това изненада Райм. Не си бе представял, че от устата му могат да излязат подобни думи. — Добре, обади се на твоя човек и му кажи, че името е „Справедливост за Земята“. И за новия играч, Джонстън.