— Може да е, защото стигнахме до него по-бързо, отколкото си е мислел — предположи Сакс.
— Би могло. Не съм сигурен. Но ако е така, това означава, че и той би искал да ни пипне.
— Сигурно.
— Така че искам един по-свеж поглед. Вече се обадих на Чарли и той е готов да ни помогне… винаги ли яде, докато говори по телефона?
— Обича да дъвчи разни пакетирани храни.
— Добре, когато дойде, трябва да се уверя, че няма да донесе трохи. Ще те свържем с него веднага щом си готова. Искам да се върнеш с намереното възможно най-бързо. От събраните сведения личи, че Галт вече подготвя следващата си атака.
Връзката прекъсна. Тя погледна към Рон Пуласки, който продължаваше да я следи с изплашени очи.
Трябваш, ми тук, новобранец…
— Рон, аз отивам да огледам сцената на главното действие долу — извика тя. — Галт сигурно е свързал там кабела с онова негово устройство. Ще бъда онлайн с Чарли Сомърс. Искам от теб да извървиш асансьора — поспря за миг, после добави: — И да огледаш жертвите. Сигурно не са останали много следи. Знаем, че Галт не допуска директен контакт с жертвите си, това е правило при него. Но ние трябва да ги огледаме. Ще се справиш ли?
Младият полицай кимна.
— За теб винаги, Амелия.
Гласът му й се стори болезнено искрен. „Вероятно иска да изкупи грешката от огледа на апартамента на Галт“ — помисли си тя.
— Хайде върви. И не забравяй „Викс“.
— Какво?
— „Викс“. Ароматизатор. Сложи си го под носа. Заради миризмата.
След пет минути тя вече беше онлайн с Чарли Сомърс, благодари му, че ще бъде с нея на огледа и ще й даде „техническа подкрепа“, което на неговия език означаваше да й „спаси задника“.
Сакс включи фенера на каската си и тръгна надолу по стълбите към мазето на сградата, като описваше на Сомърс всичко видяно в мръсната и влажна асансьорна шахта. За разлика от Райм, където включването на камерата беше задължително, с изобретателя поддържаха само аудиовръзка.
Преди минути полицията бе опразнила сградата, но тя не можеше да забрави казаното от Райм, че Галт може да вземе на прицел преследвачите си. Огледа се нервно, взирайки се в сенките. Една от тях й заприлича на човек.
Тя освети тъмния участък. Оказа се само сянка.
— Виждаш ли нещо, прикрепено с болтове по релсите на асансьора? — попита я Сомърс.
Тя се върна към работата си.
— Не. По релсите няма нищо. Но… към стената има кабел „Бенингтън“, закрепен с болтове. Аз…
— Първо измери напрежението.
— Точно това щях да кажа.
— Ах, роден електротехник!
— Абсурд! След този случай не бих сменила сама дори акумулатора на колата си — тя насочи детектора към стената и докладва: — Показва нула.
— Добре. Къде отива кабелът?
— Единият му край е прикрепен към железен прът, като онзи от знака на автобусната спирка. Виждам, че е обгорял на мястото на контакта. Насочен е към дъното на асансьорната кабина. Другият край е свързан с дебел кабел, който влиза в електрическо табло на стената, боядисано в бежово. Прилича на голям медицински шкаф. Кабелът „Бенингтън“ е свързан с главната линия чрез един от онези дистанционни прекъсвачи, какъвто намерихме на предишното местопрестъпление.
— Това е входящата обслужваща линия — обясни той и добави, че подобни сгради не получават електроенергия по същия начин като жилищните. — Но тази поема по-голямо напрежение като уличен трансформатор: 13 800 волта, и постепенно сваля волтажа, докато стигне до офисите. Така е при локалните мрежи. Кабината се е придвижила надолу, ударила е железния прът… Някъде там трябва да има още един прекъсвач за асансьора. Той е трябвало да спре кабината точно преди да достигне фоайето на приземния етаж. За да може пътниците да натиснат бутона за алармата. С ръката върху панела и крака във водата, човекът е затворил кръга и токът преминал през него и през всеки, когото е докоснал.
Сакс огледа внимателно мястото, откри другото устройство и уведоми Сомърс.
Той й обясни как да демонтира кабелите и какво да търси. Преди да прибере всички доказателства, тя ги номерира и им направи снимки. После благодари на изобретателя и му каза, че това е всичко засега. Те прекъснаха връзката и тя извървя решетката, като включи входа и изхода към мазето. Изходът се оказа врата с елементарна ключалка, наскоро отваряна с лост, която водеше към задна уличка. Тя фотографира и това.
Беше готова да се качи горе и да потърси Пуласки, когато нещо я спря.