— Добре. Действай тогава. И кажи, ако откриеш нещо.
Тя сложи ръкавици и разпредели пробите в десет чинийки, за да ги изследва. Сложи очила с увеличителни лупи и започна да ги пресява, използвайки стерилна сонда за всяка проба. Прах, фасове, пепел от цигари, хартийки, болтове, винтове, парченца от нещо, което по всяка вероятност беше екскремент от гризачи, косми, късчета плат, опаковки от бонбони и чипс, зрънца бетон, метал и камък. Епидермисът на подземен Ню Йорк.
Райм отдавна я бе научил, че ключът при търсенето на улики на мястото на престъплението е в намирането на определен модел. Какво се повтаряше най-често? Обектите от тази категория можеха да се елиминират. Най-често в работа влизаха необичайните неща, уникални за дадено място. Статистиците и социолозите ги наричаха „привнесени“.
Почти всичко намерено от Сакс се повтаряше последователно във всяка една от чинийките. Само едно нещо можеше да се отнесе до категорията „привнесени“ или уникални: много тънка метална лента, образуваща почти пълен кръг с диаметър колкото графит за молив. В купчините имаше много други метални отпадъци — части от гайки, болтове и стружки — нищо от тях не приличаше на това.
И беше очевидно, че е попаднала наскоро там.
— Къде намери това, Сакс?
Тя се изправи и погледна поставения пред чинийката етикет.
— Двайсет крачки от шахтата в посока югозапад. Мястото, откъдето е имал поглед към всички направени от него връзки. Точно под желязна греда.
Значи Галт е бил клекнал. Металното парче може да е паднало от копчето на ръкава му или от дрехите. Райм помоли Сакс да му го покаже отблизо. Тя му сложи увеличителните очила. Взе пинсета, хвана парчето и го поднесе пред очите му.
— Ах, синка за пране. Използва се за почистване на желязо. Като при пушките. Третирал я е със содиум хидроксид и нитрит. За да я предпази от корозия. Добра разтегливост. Това е някаква пружина. Мел, в какво състояние е базата данни за механичните части?
— Не толкова често ъпгрейдвана, колкото когато ти беше шеф, но става.
Райм влезе в нета и набра мъчително бавно кода. Би могъл да използва гласово разпознаване, но имаше проблем с обозначаването на символи, като @, %, $ и ^, сложени от отдела за подобряване на сигурността.
На екрана се появи главното меню на базата данни на полицията и той влезе в категорията „разнородни метални части — пружини“.
След десетина минути ровене из стотиците мостри заяви тържествуващо:
— Мисля, че е косъмна пружина.
— Какво е това? — попита Сакс.
Райм направи гримаса.
— Страхувам се, че не е добра новина. Ако е това, мисля, че той променя метода си на работа.
— Как? — учуди се тя.
— Тези пружини се използват в таймерите. Обзалагам се, че е изнервен от факта, че сме все по-близо до него и е решил вместо дистанционно управление да използва часовников механизъм. При следващата атака ще се намира в друг квартал.
Прибраха пружината в найлоновия плик и поставиха карта с данните за пред съда.
— Умен е, да му се не види — измърмори Купър. — Но ще направи грешка. Винаги става така.
„Често става така“ — поправи го наум Райм.
— Имам много добър отпечатък на едно от дистанционните му.
Райм се замоли да е от друг човек, но за съжаление отново беше на Галт. Разбира се. След като бяха открили самоличността му, вече не му се налагаше да внимава и да се пази.
Телефонът избръмча. Райм погледна кода и отговори веднага.
— Командир Луна.
— Капитан Райм, мисля, че имаме развитие.
— Слушам ви.
— Преди около час беше подаден фалшив сигнал за пожар в едно от крилата на наблюдаваната от Часовникаря сграда. На този етаж се намира седалището на фирма за недвижими имоти, която продава земи из Латинска Америка. Собственикът й е доста интересна птица. Бил е разследван няколко пъти. Това веднага събуди подозрения. Проучих миналото на този приятел и се оказа, че преди време е получавал смъртни заплахи.
— От кого?
— От клиент, чиято сделка се оказала далеч по-неизгодна, отколкото го уверявали от фирмата. Собственикът на фирмата се занимава и с друга дейност, за която не мога да открия нищо. А щом аз не мога да открия нищо, значи човекът е мошеник. Което от своя страна означава, че има сериозна и качествена охрана.
— Което означава, че е достойна мишена за Часовникаря.
— Точно така.
— Но ми се струва, че мишената може да е на противоположния край на комплекса, далече от тази сграда — размисли Райм.
— Искате да кажете, че сигналът за пожар е бил примамка.
— Възможно е.
— Ще наредя на хората на Артуро да проверят и тази възможност. Той е избрал най-добрите полицаи — и най-незабележимите — да работят по случая.