— И той убива невинни жертви, за да накаже виновните? Какво лицемерие! — извика Сюзън.
— Той е фанатик, дори не забелязва лицемерието — обади се Сакс. — За него добро е това, което той иска. Всичко, което го възпрепятства да изпълни задачата си, е лошо. Тяхната философия е съвсем проста.
Райм стрелна Сакс с поглед. Тя схвана намека и попита Сюзън:
— Казахте, че имате нещо полезно за нас?
— Да. Мисля, че го видях.
Въпреки недоверието към свидетелите, Райм й кимна окуражително.
— Продължете, моля.
— Той се качи в асансьора от моя етаж.
— Защо мислите, че е бил той?
— Защото разля вода на пода. Изглеждаше неволно, но сега разбирам, че е било нарочно. За да подобри връзката.
— Водата, открита от Рон по обувките на жертвите. Точно така. Той се чудеше откъде може да се е взела.
— Беше облечен като работник по поддръжката. С лейка за цветя. Носеше кафяв гащеризон. Усъмних се, защото по коридора няма цветя. Ние в офиса също нямаме.
Линкълн се обърна към Сакс:
— Нашите хора още ли са там?
Според нея трябваше да има някой.
— Но предполагам, че са хората от пожарната. Не от полицията.
— Кажи им да се обадят на управителя на сградата. Ако трябва да го събудят. Да каже дали има работник за цветята. И да проверят охранителната камера.
След няколко минути вече имаха отговори на въпросите: никой не беше наемал човек за цветята, нито от управата на сградата, нито от офисите. А охранителни камери имало само във фоайето с общ план, безполезно показващ „тълпи от влизащи и излизащи хора“, както им докладва един от пожарникарите.
— Не се вижда нито едно лице.
Райм показа снимката на Галт на монитора.
— Това той ли е? — попита свидетелката.
— Може би. Той не погледна към нас, а и аз не се загледах в него — тя погледна Райм, очаквайки разбиране. — Лицето му не е на височината на моето.
— Нещо друго да ви е направило впечатление?
— Докато вървеше по коридора и после, когато влизаше в кабината, не откъсваше поглед от часовника си.
— Следял е крайния срок — каза Сакс и добави веднага: — Но въпреки това избърза.
— Само няколко минути — уточни Райм. — Може да се е страхувал, че някой в сградата ще го разпознае. Искал е да приключи по-бързо и да се махне оттам. Вероятно е наблюдавал трансмисиите на „Алгонкуин“ и е знаел, че те няма да ги затворят.
Сюзън продължи:
— Носеше ръкавици. Бежови. Бяха кожени… те бяха точно на нивото на погледа ми. Спомням си ги ясно, защото си помислих, че ръцете му сигурно са потни. В асансьора беше горещо.
— Видяхте ли някакви надписи по облеклото му?
— Не.
— Спомняте ли си нещо друго?
Тя сви рамене.
— Не че е важно, но човекът се държа много грубо.
— Грубо?
— Когато влизаше в кабината, ме бутна. Дори не се извини.
— Докоснал се е до вас?
— Не до мен — отвърна тя и погледна надолу. — До стола. Хвана страничната облегалка и го отмести от пътя си.
— Мел!
Техникът завъртя глава към тях.
— Сюзън — обърна се към нея Райм, — имаш ли нещо против, ако изследваме мястото, където се е докоснал?
— Не, разбира се.
Купър взе лупа и огледа внимателно страничната облегалка на стола на посоченото от Сюзън място. След малко хвана с пинсета едно по едно две неща от болтовете, свързващи страничния панел към желязната рамка. Райм не разбра какви бяха, но видя, че ги пренесе на работната маса.
— Какво беше?
— Влакна. Едното е тъмнозелено, другото е кафяво — Мел ги разгледа на микроскопа, после потърси сравнения в базата данни. — Памук, грубо изтъкан. Може да е бойна военна униформа.
— Има ли достатъчно материал за изследване?
— Предостатъчно.
Сакс и Купър заделиха части от двете мостри и пуснаха пробите в газ хроматографа и мас спектрометъра.
След няколко минути Сакс се обърна към изгарящия от нетърпение Райм и каза:
— Имаме резултати.
Принтерът изхвърли един лист, Купър го грабна и зачете:
— По зеленото влакно има още реактивно гориво. Но има нещо ново. На кафявото влакно има дизелово гориво. И пак от онези китайски билки.
— Дизел — замисли се Райм. — Може би не е летище. Може да се цели в някоя рафинерия.
— Това ще вдигне във въздуха целия град, Линкълн — погледна го Купър.
И наистина щеше.
— Сакс, обади се на Гари Ноубъл. Кажи му да засили охраната по пристанищата. Особено където има рафинерии и танкери — тя грабна телефона. — Мел, добави всичко намерено към списъците.