• Жертви (загинали):
— Лари Фишбийн, Ню Йорк Сити, счетоводител
— Робърт Бодин, Ню Йорк Сити, адвокат
— Франклин Тъкър, Парамъс, Ню Джърси, търговец
• Една оставена от Реймънд Галт резка по метала
• Кабел „Бенингтън“ и сплит болтове, идентични с онези на другите местопрестъпления
• Две ръчно направени дистанционни управления
— едно за прекъсване на тока в асансьора
— едно за затваряне на кръга и подаването на ток към кабината на асансьора
• Болтове и по-малки кабели, свързващи линията към таблото на асансьора; неизвестен източник
• Обувките на жертвите са били мокри
• Следи от:
— китайски билки — женшен и годжи
— космена пружина (планира да използва таймер вместо дистанционно управление?)
— тъмнозелено влакно, вероятно от военна униформа
— влакното съдържа следи от реактивно гориво и от алтернативно реактивно гориво
— атака над военна база?
— тъмнокафяво влакно, вероятно от военна униформа
— съдържа следи от дизелово гориво
— следи от китайски билки
…
• Идентифициран като Реймънд Галт, четирийсет години, адрес: Манхатън, Съфолк Стрийт 227
• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Член на терористична група? Включен ли е човек с име Рахман? Неизяснено движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“
— пробивът в охраната на склада на „Алгонкуин“ във Филаделфия вероятно има връзка с атаките
— разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и материали“ (оръжие и експлозиви)?
— бойната група включва мъж и жена
— неизяснена връзка между тях и Галт
• Раковоболен; наличие на винбластин и преднизон в големи количества, следи от етопозид. Левкемия
• Въоръжен с армейски колт модел 1911 година, четирийсет и пети калибър
• Маскиран като работник по поддръжката с тъмнокафяв гащеризон. И нещо тъмнозелено?
• Носел е бежови кожени ръкавици
Купър прибра доказателствения материал по пликовете и добави във всеки етикет с данните за пред съда. Сакс разговаряше с Гражданска отбрана за риска от атака по пристанищата в Ню Йорк и Ню Джърси.
Райм и Сюзън Стрингър се оказаха сами. Докато се вглеждаше в бялата дъска, той усещаше изучаващия й поглед. Почувства се неудобно и се обърна към нея, опитвайки се да измисли начин да я подкани да си тръгне. Тя дойде, помогна и се запозна с известния парализиран специалист. Време беше да си обира крушите.
— Вие сте С4, нали? — попита го тя.
Това означаваше, че травмата му е на четвъртия шиен прешлен.
— Да, въпреки че мога да мърдам няколко пръста на ръката си. Но не усещам нищо.
Технически погледнато, той беше напълно „увреден“, в смисъл, че бе изгубил сетивност надолу от мястото на фрактурата. („Непълно“ увредените могат да извършват редица движения.) Но човешкото тяло е истинско чудо и неговото успя да съхрани няколко електрически импулса въпреки преградния огън. Връзката беше лоша, но все пак работеше.
— Но сте в добра форма — каза тя. — Мускулите са стегнати.
Той погледна към бялата дъска и каза отсъстващо:
— Всеки ден правя раздвижващи упражнения и електрическа симулация за поддържане на тонуса.
Райм трябваше да си признае, че обичаше упражненията си. Каза й за своята механична пътека и велоергометъра. Тези съоръжения го раздвижваха, не че наистина се движеше, но все пак поддържаха мускулатурата му и с тяхна помощ успя да си възвърне свободата на движенията в дясната ръка. След инцидента можеше да си служи само с пръстите на лявата.
Можеше да се каже, че в момента е в по-добра физическа форма, отколкото преди инцидента.
Каза й го и от израза на лицето й видя, че го разбира.
— Бих ви поканила на една канадска борба, но…
Райм избухна в искрен смях.
Сюзън изведнъж стана сериозна. Огледа се, за да се убеди, че никой не ги чува и може да говори спокойно, обърна се към него и го погледна право в очите:
— Линкълн, вярваш ли в съдбата?
53
В света на инвалидите съществува искрено другарско отношение.
Болните често образуват братства — ние срещу останалия свят. Не приближавай! Други си падат по прегръдките. Хей, имаш нужда да поплачеш на нечие рамо? Аз съм тук, приятел. Ние сме заедно в това.
Но Линкълн Райм нямаше време нито за едните, нито за другите. Той беше криминолог, чието тяло случайно не функционираше, както на него му се искаше. Както Амелия Сакс беше полицай с артрит и страст към бързите коли и пистолетите.