Сакс й благодари и Том я изпрати до колата.
Райм изчака и веднага се обърна към Сакс:
— Това беше капан, нали?
— Може и така да се нарече — отвърна тя, — но при всички случаи трябваше да я разпитаме. Когато й се обадих, за да се уговорим, двете се заприказвахме. Тя разбра, че работя с теб, и поиска да си направи презентацията. Обещах й да я запозная с известния човек в инвалидна количка.
Райм се усмихна вяло.
Усмивката му угасна, когато тя се наведе към него и шепнешком каза, за да не чуе Мел Купър:
— Аз не искам друг мъж до себе си, Райм. Но искам да съм сигурна, че си здрав. Това е всичко, което ме интересува. Каквото и да избереш, за мен ще е добре.
Райм си спомни заглавието на оставената от доктор Копецки брошура: „Умри с достойнство“.
Избор…
Тя се наведе още малко и го целуна. Той усети, че дланта й се притиска до челото му малко по-силно, отколкото е необходимо за жест на нежност.
— Как е? Имам ли температура? — попита с усмивка.
Тя се засмя.
— Всички имаме температура, Райм. Не знам дали твоята се е покачила — каза и го целуна отново. — Сега иди да поспиш. С Мел ще продължим още малко. Скоро ще съм при теб.
И се върна към работната маса.
Райм се поколеба, но реши, че е прекалено уморен, за да е полезен в момента. Подкара количката към асансьора, където го посрещна Том и двамата влязоха в малката кабина. Потта продължаваше да мокри челото му. Усети, че бузите му горят. Това бяха симптомите на дисрефлексията. Но главата не го болеше и нямаше усещането, че следва пристъп. Том направи набързо вечерния му тоалет и го приготви за сън. После премери кръвното му и сложи термометъра.
— Малко е високо — отбеляза той, но установи, че няма температура.
После го прехвърли умело от инвалидния стол в леглото. Райм чу думите на Сакс: „Всички имаме температура, Райм“.
От клинична гледна точка това беше абсолютно вярно. Всички имаха. Дори и мъртвите.
54
Скоро се събуди от някакъв сън.
Опита се да си спомни подробностите. Не успя да си спомни достатъчно, за да прецени дали сънят беше лош или просто странен. Но със сигурност беше напрегнат. И по-вероятно лош, защото целият плуваше в пот, докато вървеше из турбинното помещение на „Алгонкуин“.
Според будилника на масичката беше малко преди полунощ. Сънят беше съвсем кратък и го остави замаян; трябваше му време, за да се ориентира.
Той остави работното облекло, каската и чантата с инструментите след атаката в хотела, но запази нещо от униформата, което сега проблясваше на стола до него: баджа с името и снимката. Загледа се в нея на отразяващата се от уличната лампа светлина. Огледа намръщеното лице на снимката с „Р. Галт“ под нея, а отгоре някак по-приятния за окото надпис:
„Алгонкуин Консолидейтед Пауър“
Енергизирай живота си!
Предвид стореното от него през последните седем дни не можа да не забележи иронията в лозунга.
Легна по гръб и се загледа в мръсния таван на наетата от него стая в Ийст Вилидж. Беше платил наема още преди месец под чуждо име, защото знаеше, че рано или късно полицията ще влезе в апартамента му.
Оказа се по-рано от предвиденото.
Той изрита завивката на земята. Беше мокър от пот.
Замисли се за електропроводимостта на човешкото тяло. Съпротивлението на нашите хлъзгави вътрешни органи беше не повече от 85 ома, което ги правеше силно податливи на тока. Съпротивлението на мократа кожа беше хиляда, дори по-малко. Но на сухата достигаше над 100 000 ома. Ето защо, за да прокара енергията през човешкото тяло, му трябваше ток с високо напрежение, обикновено около 2000 волта.
Потта улесняваше до голяма степен нещата.
Докато изсъхваше, кожата му се охлади и съпротивлението й се покачи.
Умът му подскачаше от мисъл на мисъл: плановете му за утре — какъв волтаж да използва, как да монтира кабелите. Замисли се за хората, с които работеше. И за хората, които го преследваха. Онази жена, детектив Сакс. По-младият полицай, Пуласки. И разбира се — Линкълн Райм.
После мисълта му се отправи в съвсем друга посока: през петдесетте години двама мъже — химикът Стенли Милър и Харолд Юрей от Чикагския университет, провели много интересен експеримент. Създали в лабораторни условия тяхна версия на първична супа и атмосфера, подобна на онази, покривала Земята преди милиарди години. Пуснали електрическа искра в сместа от водни пари, амоняк и метан, имитирайки мълнията, като онази, която се появила на Земята преди стотици хиляди години.
И какво станало?
Два дни по-късно открили нещо потресаващо: в тръбичките на системата имало аминокиселини, така нареченият строителен материал на живота.