— Т и К? — попита рязко Райм.
— Технологии и комуникации. Отговарят за проследяването на сигналите. И един специалист по телефонно подслушване, ако се наложи. Имам двама прокурори от Министерството на правосъдието. И събираме още двеста агенти.
Райм и Селито се спогледаха. Това беше стряскащо голям екип за един инцидент, за който дори не беше сигурно, че е част от текущото им разследване. При това свикан с невероятна бързина. От атаката бяха минали по-малко от два часа.
Агентът забеляза смайването им.
— В Бюрото сме убедени, че тероризмът вече има нов профил. Затова и ние прилагаме нов подход в борбата си с него. Нали разбирате, като онези самолети с дистанционно управление в Близкия изток и Афганистан? Всички знаем, че пилотите се намират не в тях, а близо до търговския център в Колорадо Спрингс или Омаха.
Сенчестата зона…
— Хората от Т и К работят усилено и скоро ще сме в състояние да прихващаме повече сигнали. Но засега не можем да се откажем напълно от традиционните методи — довърши и погледът му обиколи лабораторията. „В лицето на един прост криминолог“, довърши наум мисълта му Райм. Агентът спря поглед на Делрей. — Работа с информатори например. Въпреки че Фред не постигна голям успех.
Талантът на Делрей да работи под прикритие можеше да се мери единствено с уменията му да открива и доставя конфиденциална информация за нуждите на разследването. След единайсети септември той заедно с голяма група агенти се сближи с ислямисткото общество в града и се зае сам да научи арабски, индонезийски и фарси. И досега си сътрудничеше успешно с наистина впечатляващо добрия антитерористичен отдел към нюйоркската полиция. Той потвърди думите на шефа си.
— Не чух и една дума за „Справедливост за…“ нито за този Рахман, въпреки че го пуснах на момчетата от Бруклин, Джърси, Куинс и Манхатън.
— Защото се е случило току-що — напомни шефът.
— Да — каза замислено Макданиъл. — Но подобно нещо се планира предварително. Може би месец?
— Най-малко — съгласи се Ноубъл.
— Ето, виждате ли? Това е онази проклета сенчеста зона.
Райм долови ясно нотката на недоволство от страна на Макданиъл към Делрей: смисълът на информацията беше да научават за нещата, преди те да се случат.
— Добре, Фред, продължавай — кимна Макданиъл. — Справяш се добре.
— Разбира се, Тъкър.
Ноубъл приключи играта с химикалката и се прехвърли на часовника си.
— И така, Национална сигурност поддържа връзка с Вашингтон и Държавния департамент, ако се наложи, имаме подкрепата и на посолствата. Както обикновено случаят се разследва едновременно и от полицията, и от Бюрото. Линкълн, всички знаем, че си ненадминат при огледа на местопрестъплението и анализа на веществените доказателства, и разчитаме на експертната ти преценка. Екипът вече е събран. До двайсет минути трябва да са в района на подстанцията. Максимум трийсет.
— Разбира се, ще помогнем — отвърна Райм. — Но държим да поемем изцяло огледа на мястото. От входа до изхода. И околностите. Не просто да съберем доказателства, а да разплетем цялото кълбо.
Той погледна бързо към Селито и детективът му кимна леко.
Настъпи неловко мълчание. Присъстващите осмисляха подтекста на казаното. Големият въпрос беше кой ще води разследването. В наши дни работата на полицията беше организирана така, че случаят най-често се поемаше от криминолозите, организирали огледа на местопрестъплението. Тази практика се наложи като следствие от бързото развитие на разследващите технологии през последните десетина години. Докато провеждаха огледа и анализираха намереното, криминолозите добиваха най-добра представа за природата на престъплението, за профила на извършителя и заподозрените и тръгваха първи по следите.
Триумвиратът — Ноубъл и Макданиъл от страна на ФБР, и Селито — от страна на нюйоркската полиция, трябваше да вземе стратегическо решение. Ако приемеха Райм да води разследването на местопрестъплението, това на практика означаваше да му предоставят ролята на водещ следовател. Не че имаха нещо против. Той бе разкривал престъпления в този град много преди те да започнат работа и понеже нямаше никакви заподозрени или насочващи следи освен очевидните, да сложат начело един утвърден криминолог беше мъдро решение.
Райм от своя страна искаше отчаяно случая. Факторът скука…
Вярно, имаше и малко его, разбира се.
Затова изложи възможно най-силния си аргумент. Не каза нищо. Просто се втренчи в лицето на мъжа от Национална сигурност, Гари Ноубъл.
Макданиъл се размърда неспокойно, все пак неговите хора щяха да бъдат извън случая. Ноубъл попита: