— Какво мислиш, Тъкър?
— Аз познавам работата на господин… на Линкълн. Нямам нищо против да проведе огледа. При положение, че координира действията си с нас.
— Разбира се.
— Искаме да има наш представител на местопрестъплението. И незабавен достъп до данните от анализа на доказателствения материал — той се вгледа в очите на Райм. Не в тялото. — Най-важното за нас е да получаваме информацията навреме.
„В смисъл, дали някой в твоето положение може да действа бързо?“, преведе си наум Райм. Селито се размърда неспокойно, но в забележката на агента нямаше ирония. Беше си основателен въпрос, насочен към Райм.
— Ясно — кимна криминологът.
— Добре. Ще наредя на хората си да бъдат на ваше разположение — увери го агентът.
— Сега — зае се с подробностите Ноубъл — ще се опитаме да отклоним вниманието на пресата от идеята за терористична атака. Ще поддържаме версията, че е инцидент. Но информацията вече изтече. Хората са изплашени.
— Така е — допълни го Макданиъл. — В кабинета си имам монитори, които следят трафика на информация в интернет. Наблюдава се огромно търсене на файлове, свързани с къси съединения, изключване на тока, волтови дъги и така нататък. В Ю-Туб има запис на волтова дъга на електрическо табло, после всичко лумва в пламъци и виждаш как тялото на един тип с гръб към камерата гори.
— И всички се страхуват, че тези електрически дъги може да се образуват не само в подстанция, но навсякъде. В домовете и офисите им.
— А могат ли? — попита Сакс.
Макданиъл очевидно не бе изучил всичко необходимо за електрическите дъги. И си го призна.
— Мисля, че могат, но не знам каква мощност е нужна за това.
Погледът му неволно се спря на близкия двеста и двайсет волтов контакт.
— Добре — кимна отново Райм и погледна към Сакс. — Време е да се захващаме за работа.
Сакс тръгна към вратата и извика през рамо:
— Рон, ела с мен.
Пуласки се присъедини към нея. След секунда външната вратата се затвори, а малко след това чуха ръмженето на двигателя на колата й.
— Сега предлагам да се концентрираме върху разигравания от компютрите сценарий — поде Макданиъл. — Ние смятаме, че този инцидент е само опипване на почвата, изпробване на мрежата като възможна мишена на терористична атака. Всичко беше направено доста неумело и жертвата е само една. Вкарахме данните в системата и алгоритмите посочиха, че следващия път ще опитат нещо различно. Дори има предположения за необичайност.
— Моля? — извика Райм, ядосан от странния начин на изразяване на специалния агент.
— Необичайност или изолиран случай — софтуерният анализ определя петдесет и пет процента неповторяемост на факторите за инцидента. Това не е най-лошата прогноза на света, нали?
— Но не е ли това друг начин да кажем, че има четирийсет и пет процента шанс още някой из улиците на Ню Йорк да бъде убит с ток? — възрази Райм. — И това може би се случва в момента.
5
Сградата на подстанция МХ-10 на електрическа компания „Алгонкуин Консолидейтед Пауър“ беше разположена в тих квартал на юг от центъра „Линкълн“ и приличаше на миниатюрен средновековен замък. Беше построена от неодялан пясъчник, потъмнял от трупаната с десетилетия мръсотия по нюйоркските улици. Ъглите бяха изронени, но на един от камъните до входа все още можеше да се прочете ясно: 1928 година.
Малко преди два часа следобед Амелия Сакс намали скоростта и спря мощния форд до тротоара пред подстанцията, точно зад разбития автобус. Автомобилът и гъргорещият му ауспух предизвикаха любопитството и възхищението на стеклите се в района полицаи и пожарникари. Тя излезе от колата, постави полицейската табела на таблото, сложи ръце на кръста и огледа местопрестъплението. Рон Пуласки излезе през другата врата и я затръшна със сила.
Сакс веднага забеляза несъответствието. Наоколо имаше само модерни сгради, високи най-малко двайсет етажа, но архитектът на подстанцията по незнайни причини бе решил да добави на върха на сградата няколко бойни кули за красота. Благодарение на градските гълъби, завърнали се веднага след експлозията, камъкът беше нашарен с разтекли се надолу бели ивици. Прозорците бяха от гладко стъкло с боядисани в черно решетки.
Масивната метална врата зееше отворена и вътре беше тъмно.
Чу се сирена и след малко се появи полицейска бронирана кола. Спря отпред и от нея слязоха трима техници от главната лаборатория в Куинс. Сакс бе работила вече няколко пъти с тях и сега кимна на един латиноамериканец, жена с азиатски черти и техния шеф — детектив Гретхен Сахлоф, която й махна с ръка за поздрав, после заобиколи зад големия микробус и заедно с колегите си започна да облича защитния екип за оглед на местопрестъплението.