— Аз? Защо?
— Първо, махни се от онова място.
— Ще се върна в залата. Подът там е бетонен. Почакайте — миг по-късно той отново беше на телефона. — Добре. Знаете ли, видях тук един човек. Той ме наблюдаваше. Но не мисля, че беше Галт.
— Чарли, Линкълн е на телефона — обади се Райм. — Стигнахме до извода, че Галт е извън играта. И най-вероятно вече е мъртъв.
— Значи друг стои зад атаките?
— Да.
— Кой?
— Анди Джесън. Мъжът, когото си видял, може да е нейният брат Рандъл. Уликите показват, че сигурно действат заедно.
— Какво говорите? Това е невъзможно! И защо аз да съм в опасност?
Сакс продължи:
— Някои от убитите при другите атаки са свързани с производството на алтернативна енергия. Като теб. Подозираме, че тя е подкупила определени компании да спрат производството си и да продължат да теглят електричество от „Алгонкуин“.
Настъпи кратка пауза.
— Наистина, един от проектите ми предполага обединяване на регионални мрежи, за да могат да задоволяват нуждите на районите си и… да започнат да доставят енергия на големи интер връзки като „Алгонкуин“. Предполагам, че това наистина няма да й хареса.
— Ходил ли си скоро в Скотсдейл?
— Наред с други места… Да. Работя и за една соларна ферма в този район. В Калифорния има вятърни системи. В Аризона са предимно соларни.
— Спомних си какво ми каза, когато разговаряхме в централата на компанията — каза Сакс. — Защо тя поиска ти да ми помогнеш в разследването?
Отново пауза.
— Права си. Можеше да повика всеки друг.
— Мисля, че беше нарочно.
— Боже мой! — изпъшка той.
— Какво? — попита Райм.
— Може би не само аз съм в опасност. В тази изложбена зала всички са заплаха за „Алгонкуин“. Цялото изложение на алтернативна енергия, идеите за микромрежи, за децентрализация. При положение, че е обсебена от идеята да превърне „Алгонкуин“ в енергиен доставчик номер едно за Северна Америка, Анди сигурно вижда заплаха във всяка фирма тук.
— Има ли човек от „Алгонкуин“, на когото можем да се доверим? Който да прекъсне енергоподаването за центъра? Без да знае Анди?
— Центърът не приема ток от „Алгонкуин“. Като повечето линии на метрото, той си произвежда собствена енергия. Генераторът е близо до основната сграда. Дали не трябва да евакуираме хората?
— Ще минат ли по метален под, ако трябва да излязат?
— Да, повечето от тях. Подът пред входа и във фоайето е метален. И не е боядисан. И знаете ли колко много електричество харчи място като това? Натоварването в ден като този е близо двайсет милиона вата. Вижте, аз мога да сляза и да намеря източника. Може да успея да го изключа. Ще…
— Не. Трябва да разберем какво точно правят. И как го правят. Ще се обадим веднага, щом разберем още нещо. Стой на линия.
73
Плувнал в пот, Чарли Сомърс напрегнато се вгледа в хилядите посетители на изложението. Някои от тях бяха дошли с надеждата да направят състояние, други — ако не да спасят планетата, то поне да помогнат, трети просто бяха решили да спрат за малко и да разгледат.
Залата беше пълна с млади хора. Също като него преди години след това изложение много от тях щяха да променят решението за своето бъдеще и след гимназията щяха да поемат по друг път. Повече наука, по-малко чужди езици и история. За да се превърнат в едисоновци на своето поколение.
Всички те бяха в опасност.
Бъди на линия, му бяха казали от полицията.
Хората се тълпяха пред щандовете, навсякъде се виждаха цветни пликчета с логото на различни фирми: „Волт Сторидж Текнолоджис“, „Батерии — ново поколение“, „Геотермални иновации“…
Стой на линия…
Но мислите му вече тичаха към мястото, наричано от жена му „Чарли мисли“. Въртяха се като динамо по своя собствена орбита. Като маховик за добив на алтернативна електроенергия. Десет хиляди оборота в минута. Центърът консумираше по двайсет мегавата електричество.
Двайсет милиона вата.
Достатъчно, за да убие хиляди, ако се насочи към проводима структура. С волтови дъги или просто с пускане на електричество по пода. Мощният поток щеше да премине през телата на хората, отнемайки живота им и оставяйки след себе си купища обгорели дрехи, мъртва плът и димяща коса.
Стой на линия…
Не, не можеше.
Като всеки изобретател Сомърс обмисли внимателно практическите подробности. Рандъл Джесън и Анди сигурно не действаха чрез генератора на местната електроцентрала. Не биха рискували евентуален сигнал да накара полицаите да извикат хората от поддръжката и те просто да спрат токоподаването. Но освен захранваща, под тази сграда имаше и голяма трансмисионна линия. И като всяка трансмисионна линия тя провеждаше 138 000 волта напрежение. Щяха да свържат пода или стълбите, или дръжките на вратите с нея. И асансьорите също.