— Имам една молба — започна Райм.
— Бъди спокоен. Шунтирах кръговите прекъсвачи на обслужващото табло на стола ти. Те ще пропуснат три пъти по-високо напрежение. Всичко ще стане бързо. Няма да усетиш нищо.
— Аз по принцип не усещам кой знае какво.
— Аз… — Логан сведе поглед, сякаш се засрами от грешката си. — Извинявай. Не помислих.
Линкълн му кимна с разбиране.
— Молбата ми е свързана с Амелия.
— Сакс?
— Няма защо да преследваш и нея.
Логан бе мислил по въпроса, затова отговори веднага:
— Не, нямам намерения да го правя. Но тя ще има желание да гони мен. Виждам, че е упорита. Но за мен не е достойна мишена. Ще бъде в безопасност, обещавам ти.
— Благодаря — усмихна се измъчено Райм.
Логан отново погледна в монитора. Нямаше полицаи, никой от близките на Райм не се мяркаше. Те бяха абсолютно сами. Време беше.
— Ти си изненадващо спокоен.
— Защо да не съм? — отвърна Райм. — Години наред живея живот назаем. Всяка сутрин отварям очи и се изненадвам, че съм жив.
Логан бръкна в чантата си и извади още един навит на кълбо кабел. С отпечатъците на Рандъл Джесън. Отвори малко пликче, обърна отвора надолу и остави няколко косъма от главата на Рандъл да се разпилеят по пода. Използва една от неговите обувки и остави отпечатък върху мокрия под. После пусна и няколко косъма от Анди Джесън, наред с две-три влакна от костюма, намерен от него в гардероба в кабинета й.
Вдигна поглед и отново провери електрическата връзка. Защо се колебаеше? Навярно, защото смъртта на Райм означаваше за него край на една епоха. Убийството щеше да му донесе огромно облекчение. Но в същото време винаги щеше да усеща загубата. Като чувството, изпитвано от човек, решил да се раздели завинаги с любимия си.
Близо до теб…
Той извади дистанционното от джоба и застана зад инвалидния стол.
До този момент Линкълн Райм наблюдаваше действията му спокойно. Сега въздъхна и каза:
— Предполагам, че е достатъчно.
Логан присви очи и се вгледа в него. Тонът на Райм изведнъж се бе променил. Изражението на лицето му също. И очите… очите изведнъж му заприличаха на очи на хищник.
И прозрението дойде: неуместната реплика не беше отправена към него.
Беше послание. Към друг.
— Какво си направил? — изненада се той и погледна в малкия монитор на лаптопа. Нямаше никакви признаци на живот. Никой не бе приближавал до къщата.
Но… може изобщо да не са я напускали?
— О, не…
Той вдигна поглед към Райм и натисна с палец двата бутона на дистанционното. Но не последва нищо.
Райм обясни спокойно:
— Щом се качи по стълбите, един от нашите хора го изключи.
— Не може да бъде! — затресе се Логан.
Подът зад него изскърца. Той се обърна моментално.
— Ричард Логан, не мърдай.
Беше детективът, за когото бяха говорили преди секунди. Амелия Сакс.
— Горе ръцете. Ако не ги вдигнеш, ще стрелям.
Зад нея стояха двама мъже и той предположи, че са нейни колеги от полицията. Единият беше дебел и масивен, с измачкан син костюм. Другият беше слаб, по риза и с очила с черна рамка.
И тримата държаха пистолети в ръцете си.
Но очите на Логан бяха върху Амелия Сакс. Отдалеч се виждаше, че тя изгаря от желание да стреля. Явно последните думи на Райм бяха отправени към нея, предупреждаваше я, че е готов да изрече вълшебната думичка и й даваше време да се приготви.
Предполагам, че е достатъчно…
Тя беше чула казаното за нея и бе разбрала, че той няма високо мнение за професионализма й. Но когато пристъпи напред и му сложи белезниците, го направи безупречно, почти нежно. После без особени усилия го свали на пода.
Дебелият полицай пристъпи напред и посегна към кабелите.
— Не забравяй ръкавиците — предупреди спокойно Райм.
Полицаят се поколеба. После сложи ръкавици, свали кабелите и се наведе към предавателя на ревера си:
— Вече е чисто. Може да пуснете тока.
След миг стаята се обля в светлина, очите на индикаторите — всичките жълти, зелени и червени лампички светнаха и Ричард Логан бе запознат с правата си на фона на бръмченето на машините.
79
Беше време за героизъм.
Но героизмът не беше силната страна на един редови изобретател.
Сомърс реши, че е оголил достатъчна част от кабела, време беше да пробва да направи късо съединение.