Теоретично погледнато, не трябваше да има проблем.
Разбира се, съществуваше риск при свързването на двата полюса, високият волтаж в захранващата линия да образува огромна дъга и да го превърне в плазма. Сомърс се намираше само на три метра от бетонния под, а беше гледал записи с волтови дъги, високи стотина метра.
Но нямаше време за изчакване.
Първа стъпка: свържи кабела с главната линия.
С мисълта за съпругата, децата си и другите си деца — изобретенията си, плод на дългогодишен упорит труд, той се наведе към кабела, пое дълбоко въздух и хвана двете оголени жици с ръце.
Нищо. Дотук добре. Сега тялото му и кабелите бяха част от електрическата верига. През него минаваше ток с напрежение 138 000 волта.
Той преметна оголената част на кабела през тоководещата линия и я уви около нея за по-добър контакт.
Хвана я за изолираната част, отдръпна се назад и люлеейки се несигурно във въздуха, се загледа в мястото, където бе решил да направи връзката: една подпора, която достигаше до тавана, но по-важното — влизаше дълбоко в земята.
Към която всяка електрическа енергия се стремеше инстинктивно.
Подпората беше на около два метра от него.
Чарли Сомърс нервно се засмя.
Беше толкова идиотско. В момента, когато краят на кабела в ръката му доближеше металната подпора, енергията щеше да усети контакта, да скочи и да се получи огромна експлозия. Плазма, пламъци, разтопен метал — всичко щеше да се разхвърчи с хиляда метра в секунда…
Но той не виждаше друг избор.
Сега!
Отрежи му главата…
Започна лекичко да се приближава към металната греда.
Метър и осемдесет, метър и петдесет, метър и…
— Хей, Чарли? Чарли Сомърс?
Той се стресна. Краят на кабела се замята бясно, но той го дръпна бързо настрани.
— Кой е там? — извика, преди да съобрази, че може да е братът на Анди Джесън.
— Рон Пуласки. Полицай съм, работя с детектив Сакс.
— Да — изведнъж зяпна невярващо. — Какво? Какво правите тук?
— От половин час се опитвам да се свържа с вас по телефона.
— Бягайте оттук, полицай. Много е опасно.
— Не успяхме да се свържем с вас. Започнахме да звъним веднага, след като говорихте с Амелия и Линкълн.
Сомърс овладя гласа си.
— Телефонът не е с мен. Вижте, опитвам се да прекъсна тока в целия район. Това е единственият начин да го спрем. Но ще се получи огромна…
— Вече го спряхме.
— Какво?
— Да, сър. Изпратиха ме тук да ви намеря и да ви уверя, че казаното по телефона от Райм и Амелия Сакс е измислица. Те знаеха, че убиецът подслушва телефона им, и нямаше как да ви обяснят какво всъщност планират. Трябваше да го накараме да повярва, че според нас следващата атака ще бъде тук, в Изложбения център. Веднага излязох от дома на Линкълн и започнах да ви звъня. Не спирах, но вие все не вдигахте телефона. После ни казаха, че са ви видели да тръгвате насам, и аз хукнах след вас.
— Боже господи!
Сомърс се загледа в люлеещия се кабел пред себе си. Енергията от захранващата линия можеше всеки момент да реши, че иска това късо съединение, за да си отиде у дома, в земята. И Сомърс щеше да изчезне заедно с нея.
Пуласки се провикна:
— Хей, какво правите горе?
„Опитвам се да се самоубия“ — помисли си Чарли. Придърпа внимателно кабела, пресегна се и започна да го отвива, за да прекъсне връзката с главната линия. Очакваше, не, беше убеден, че всеки миг ще чуе характерното съскане, после пращенето на искрата и ще умре.
Защото беше пуснал звяра от клетката.
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър?
Да си затвори устата.
— Ъъъ, просто се отдръпнете и ми дайте няколко минутки, полицай.
— Разбира се.
Най-после кабелът се отдели от захранващата линия и Сомърс го пусна на земята. Надигна се от импровизираната люлка, увисна във въздуха, скочи и падна на пода върху кабела. Извика от болка, но веднага стана и провери за счупени кости. Всичко си беше на мястото.
— Какво казахте, сър? — попита Пуласки.
Гласът в главата на Сомърс не спираше да повтаря: „Останете на линия, останете на линия, останете на линия…“
Но успя да отвърне:
— Нищо — изтупа прахта от панталоните си и се огледа. — Хей, полицай?
— Да, сър?
— Случайно да мярнахте някъде тоалетна, докато идвахте насам?
80
— Чарли Сомърс е добре — докладва Сакс, докато прибираше телефона си. — Рон току-що се обади.
Райм се намръщи.
— Не знаех, че е бил зле.
— Изглежда, е искал да стане герой. Решил да спре тока в Изложбения център. Рон го открил в мазето с кабел в ръка. Висял във въздуха.