Един висок и много слаб мъж около петдесетте бе застанал със скръстени ръце пред входа и оглеждаше подстанцията. На врата му имаше окачен на верижка бадж с логото на „Алгонкуин Консолидейтед Пауър“. Очевидно беше представител на електрическата компания. Вероятно отговарящият за тази част от мрежата диспечер. Сакс му се представи, помоли го да й даде подробностите по инцидента и той я запозна с всички детайли, които тя записа прилежно в бележника си.
— Имате ли охранителни камери?
— Съжалявам, но нямаме — отвърна мършавият. — Нямаме нужда от тях. Вратите са снабдени с няколко вида ключалки. Но вътре няма нищо за крадене. А и високото напрежение само по себе си е охрана, нали? Като голямо и зло куче.
— Тогава как извършителят е проникнал вътре според вас? — попита Сакс.
— Когато дойдохме, вратата беше заключена — вдигна рамене той. — Ключалките бяха непокътнати.
— Колко души знаят кодовете им?
— Всичките ни служители. Но той не е влязъл през вратата. Вратите ни са снабдени с чип и всяко отваряне се записва. Проверихме и се оказа, че не са отваряни от два дни. А при предишната проверка онова — той посочи към поклащащия се кабел — не е било там. Не, проникнали са по друг начин.
Сакс извика на Пуласки:
— Когато свършиш тук, огледай наоколо. Провери прозорците и покрива — после отново се обърна към служителя на компанията: — Има ли подземен вход?
— На мен поне не ми е известно — отвърна той. — Електрическите линии влизат и излизат от подстанцията по тесни канали и никой не би могъл да се промъкне оттам. Но може да има и други тунели, не знам.
— Въпреки това провери, Рон.
После разпита шофьора на автобуса. Човекът имаше десетки порезни рани и сътресение на мозъка. Зрението и слухът му бяха извън строя за момента, но той настояваше да остане и да помогне с каквото може. Не че беше много. Каза им, че висящият от прозореца кабел е привлякъл вниманието му; не го бил виждал досега. Изведнъж усетил дим и чул гърмежите отвътре. После видял онази ужасяваща дъга.
— Стана толкова бързо — прошепна закръгленият мъж. — Досега не съм виждал нещо да пламва толкова бързо.
Ударната вълна го запратила в стъклото, загубил съзнание и дошъл на себе си след десет минути. Мъжът замлъкна и се загледа в разбития автобус. Беше силно разстроен и по израза на лицето му се виждаше, че приема станалото като предателство.
Сакс отиде към скупчилите се цивилни и униформени служители на реда и им каза, че тя и Пуласки ще проведат огледа. Запита се дали Тъкър Макданиъл е информирал хората си за уговорката им. Не беше рядкост шефовете на Бюрото привидно да се съгласят с условията ти и после съвсем случайно да забравят напълно за уговорката. Но този път федералните бяха информирани навреме. Някои изглеждаха ядосани, че полицията поема огледа и разследването, но други — най-вече отрядът за събиране на доказателствен материал — нямаха нищо против и посрещнаха Сакс с възторжени и любопитни погледи. Все пак тя беше част от екипа на легендарния Линкълн Райм.
— Хайде да започваме — обърна се към Пуласки тя.
И тръгна към бронираната кола, докато прибираше разкошната си червена коса в стегнат кок.
Пуласки погледна малките застинали метални капки по тротоара и пред сградата и се поколеба.
— Сигурно ли е, че вътре няма ток?
Сакс не отговори, само го подкани с жест.
6
Облечен с тъмносин работен комбинезон на „Алгонкуин Консолидейтед Пауър“, бейзболна шапка без лого и защитни очила, мъжът забърза към служебния вход на гърба на фитнес клуба в района на Челси, Манхатън. Отвори електрическото табло и започна работата си. Докато оголваше жиците и ги свързваше, той мислеше за атаката от тази сутрин. По телевизията говореха само за това.
Тази сутрин, вследствие претоварване на електрическата мрежа в една от манхатънските електрически подстанции, се е образувала мощна електрическа дъга, изскочила от подстанцията и се ударила в металния пилон със знака за автобусната спирка, до който е имало спрял автобус. При инцидента загинал един човек, няколко души са ранени.
— Беше като мълния — разказваше един от свидетелите, пътник в автобуса. — Излезе на тротоара и ме заслепи. И този звук! Не мога да го опиша. Чу се ужасяващ тътен, после експлодира… Сега ме е страх да се доближа до всичко, през което би могло да протече ток. Много се изплаших. Не може да не се изплашиш, като видиш такова нещо.