— Как е мислел да го направи?
— Не знам.
— Коя част от „остани на линия“ не е разбрал?
Тя сви рамене.
— Не можахте ли просто да му се обадите?
— Оставил телефона си на щанда. Било заради напрежението, но не разбрах точно.
Братът на Анди Джесън също беше добре, макар и гладен, мръсен и ядосан. Постепенно се възстановяваше от престоя си в задната част на белия микробус на Логан, паркиран в уличката зад къщата на Райм. Логан не му бе дал никаква информация, беше го оставил на тъмно — и в прекия, и в преносния смисъл. Рандъл Джесън бе предположил, че го отвличат, за да измъкнат пари от богатата му сестра. Не беше чул нищо за атаките. Логан явно планираше да му пусне тока в мазето на Райм, за да изглежда, че е докоснал случайно нажежения кабел, докато е свалял инсталирания на електрическото табло комутатор, с помощта на който е убил Райм. Рандъл очакваше всеки миг да се срещне със сестра си, която в момента беше при Гари Ноубъл и изслушваше последните новини по случая.
Райм се запита дали Анди нямаше да използва момента и да отвърне на удара, като оповести пред пресата, че виновниците за атаките са хора, свързани с алтернативни енергийни източници.
— Какво става с Боб Кавано, инициаторът на всичко това?
— Хората на Макданиъл го закопчаха. Бил в кабинета си. Не е оказал съпротива. Полицаите открили тонове с разработки, свързани с бъдещи компании за производство на алтернативна електроенергия. Групата около него е планирала да ги създаде, след като поеме контрола над „Алгонкуин“. Ако Кавано откаже съдействие, Бюрото ще вземе имената на останалите от картела от компютъра му и телефонните разпечатки.
Зеленият картел…
Райм си спомни какво бе казал Логан преди няколко години, докато седеше с белезници на ръцете и краката между двамата полицаи:
— Организации? Всичко е измама. Трябва да си го разбрал.
Беше го изрекъл с безстрастен, зловещо аналитичен тон и днес го бе повторил.
Вече го разбрах…
Той се вгледа в противника си. Името му беше потвърдено, но той все още не можеше да мисли за него като за Ричард Логан. За него щеше да си остане Часовникаря. След пластичната операция лицето му беше различно, но очите бяха на човека, който доказа, че е не по-малко умен от самия него. В някои случаи дори по-умен, защото беше освободен от наложените ограничения на закона и съвестта.
Белезниците бяха надеждни, както и веригата на краката, но въпреки това Лон Селито не сваляше поглед от убиеца, сякаш подозираше, че той би могъл да използва огромния си умствен потенциал и въпреки всичко да избяга.
Но Райм не мислеше така. Арестуваният бързо огледа стаята, видя насочените към него пистолети и прецени, че е безсмислено да се съпротивлява.
— Кажи ми как го направи? — обърна се той към Райм и в погледа му имаше чистосърдечно любопитство.
Докато Сакс и Купър слагаха в пликчета и надписваха новите доказателства, Райм го запозна подробно с действията си.
— Когато нашият федерален агент ми подхвърли идеята, че извършителят може да не е Галт, а друг, осъзнах, че електротехникът е просто примамка, за да блокира разследването ми. Сам знаеш колко е опасно да действаш по предварителни предположения… Бях приел за безспорен факт, че извършителят е Галт. Но тази версия се провали и аз обмислих отново цялата… — той се усмихна на попадението на думата, която имаше намерение да използва — дъга от престъпления. Да вземем капана в училището. Какъв смисъл имаше някой да прилага толкова сложен план, само за да нарани двама или трима полицаи? И този шумен генератор! Хрумна ми, че като улика е достатъчно голям, за да крие в себе си нещо, което извършителят иска да вкара в лабораторията ми. Например микрофон.
Заложих на предположението, че в генератора има подслушвател и ти можеш да ни чуваш. Започнах да градя на глас новата версия за Анди Джесън и брат й като евентуални извършители, защото доказателствата ни водеха към тях. В същото време пишех на компютъра инструкции към всички в стаята. Докато разговаряхме, те бяха зад мен и четяха. Накарах Мел, един от моите хора, да провери генератора за микрофон и той го откри. Реших, че щом си искал да открием генератора, значи по него има някакъв доказателствен материал. Когото и да уличаваше, беше ясно, че той няма да е замесен в престъплението. Така разбрах, че Анди Джесън и брат й са невинни.
Логан се намръщи.
— И ти никога не си я подозирал?
— Подозирах я. Ние… наистина мислехме, че Анди ни е излъгала. Предполагам, че си чул това на микрофона?
— Да, въпреки че не успях да разбера за какво става въпрос.