— Тя каза на Сакс, че е наследила уменията си от своя баща. Сякаш й се искаше да скрие факта, че е работила на линия и може да образува дъга. Но когато се замислих, открих, че тя не отричаше този факт, просто казваше, че я бива повече в бизнеса… Добре, щом не са Анди и брат й, тогава кой? Отново прегледах доказателствата — погледна към дъските. — Не можех да намеря мястото на някои от тях. Особено на пружината. Тя не ми излизаше от ума.
— Пружина? Да, ти спомена нещо такова.
— На едно от местопрестъпленията открихме малка част от тънка пружина за часовник. Почти невидима. Решихме, че е от таймер и че следващия път системата ще бъде задействана с часовников механизъм. Но изведнъж размислих — щом може да се използва за таймер, значи става и за часовник. И това веднага ми напомни за теб.
— Пружина — лицето на Логан посивя. — Винаги минавам с ролер по дрехите си — той кимна към поставения до работната маса ролер, — за да съм сигурен, че съм премахнал всички следи по себе си, преди да отида на работа. Сигурно е изпаднала от ръкава ми. Искаш ли да ти кажа нещо интересно, Линкълн? Вероятно се е захванала, докато разчиствах инструментите и частите за старите часовници. Както ти казах вече… идеята за електрониката в часовникарството ме завладя напълно. Исках да се преквалифицирам. Да направя най-съвършения часовник. По-добър от държавния атомен часовник. Само че електронен.
— Тогава всички парченца от пъзела си дойдоха на мястото — продължи след малко Райм. — Предположението, че писмата са писани от Галт под заплаха, беше възможно само ако ти си му ги диктувал. Алтернативно реактивно гориво? Изпитания с подобно гориво са извършвани предимно във военната авиация, но това означава, че е изпробвано поне в няколко частни или търговски полети. Реших, че няма логика някой да планира атака на летище или военна база, защото охраната около електрическите системи там е много засилена. Тогава откъде идваха тези следи? Единственият сценарий, включващ летища и самолети, не беше пряко свързан с този случай, а с теб. В Мексико. На едно от местопрестъпленията открихме зелено влакно… като цвета на униформите на мексиканските полицаи. По него имаше реактивно гориво.
— Оставил съм влакно? — Логан почервеня от гняв към самия себе си.
— Предполагам, че е попаднало по теб при срещата ти с Артуро Диас на летището, преди да отлетиш обратно към Филаделфия, да отвлечеш Рандъл Джесън и да се върнеш с него в Ню Йорк.
Въздишката на Логан потвърди теорията на Райм.
— Това беше моята версия, но всичко се базираше единствено на умствени заключения… докато не осъзнах, че отговорът е пред очите ми. Неоспоримото доказателство.
— Какво имаш предвид?
— ДНК. Бяхме получили анализа на откритата кръв, останала при първата атака по металната врата в мазето на електрическата подстанция. Но изобщо не ми мина през ума да я пусна през КОДИС — базата данни с ДНК към полицията. Защо да го правя? Вече бяхме идентифицирали Галт.
Това беше последният щрих. Райм беше дал писмени инструкции на Купър — не можеше да ги изрече на глас заради микрофона в генератора — да сравни ДНК пробата с архива на КОДИС.
— Имахме твоя проба от предишната ти поръчка в Ню Йорк преди две години. Тъкмо четях потвърждението, че двете проби са идентични, когато ти се появи. Успях да скрия бързо данните на монитора.
Мускулите по лицето на Логан се втвърдиха от гняв.
— Да, да… в подстанцията. Порязах си пръста на вратата. Опитах се да изтрия кръвта, но подозирах, че ти ще я откриеш. Затова подготвих бомба в онази батерия. Тя трябваше да унищожи следите.
— Принципът на Локард гласи — Райм започна да цитира добре известния криминалист от началото на двайсети век — „При всяко престъпление има размяна на…“
Логан побърза да довърши:
— „… Улики между престъпника и местопрестъплението или между престъпника и жертвата. Може да се окажат трудни за откриване, но връзката съществува. Задължение на всеки детектив е да открие поне едно доказателство, което би довело до идентифициране на извършителя, ако не и директно до адреса му.“
Райм не успя да сдържи усмивката си. Цитатът беше негов, парафраза на онзи на Локард. Беше го използвал в една статия за работата на криминалистите, писана преди два или три месеца. Ричард Логан определено си бе подготвил домашното.
Или беше повече от обикновено проучване?
Затова приех работата… Трябваше да съм близо до теб…
— Освен отличен криминалист ти се оказа и добър актьор, Райм — каза Логан. — Направи ме на глупак.
— Ти сам се направи.
Очите им се срещнаха. Телефонът на Селито звънна. Той отговори, проведе кратък разговор и докладва: