Но най-много се вглеждаше в очите им.
Стотици вглъбени, разсеяни или любопитни погледи.
Но нито един не предполагаше, че човекът има намерение след няколко минути да избие десетки или стотици хора в името на някакъв бог. Или кауза. Или в името на китовете, на изсечените дървета, на изчезващите сови. Той направи още няколко кръгчета и спря до партньорката си, навъсена трийсет и пет годишна жена с дълга селска риза и суичър, раздърпан и широк като дрехата на Конрад.
— Има ли нещо?
Безсмислен въпрос. Ако имаше „нещо“, тя веднага щеше да му съобщи, на него, както и на всички скрити в тълпата служители на реда.
Тя само поклати глава.
Явно според Барб безсмисленият въпрос не заслужава друг отговор.
Пардон, Барбара, поправи се той. Както го поправи тя, когато започваха съвместната си работа.
— Пристигнаха ли? — кимна той към импровизираната сцена в южния край на поляната, имайки предвид поканените да вземат участие в официалната част на тържеството двама сенатори, дошли със самолет от Вашингтон специално за случая. Те работеха с президента по програма за опазване на околната среда и оглавяваха комисия за изработване на зелен закон, който щеше да ядоса големите корпорации в Америка дотолкова, че те с радост биха извили вратовете и на двамата. Официалната част започваше в шест и половина. След речите щеше да има концерт. Конрад не можа да прецени дали хората бяха тук заради музиката или заради сенаторите. Предположи, че силите са разделени горе-долу по равно.
— Току-що — отвърна Барбара.
Двамата огледаха поляната. Конрад додаде:
— Не ти ли се струва странен този акроним? СпраЗеЗе. Защо не го нарекоха простичко Се Зе Зе?
— СпраЗеЗе не е акроним.
— Защо да не е?
— По дефиниция в акронима буквите или сричките от различните думи се четат като една.
— На английски ли?
Тя въздъхна, както му се стори, снизходително.
— На английски, когато става дума за англоговорещите страни. Очевидно е.
— Значи, НФЛ не е акроним?
— Не, абревиатура е. Но СПИН е акроним на синдром на придобитата имунна недостатъчност.
Конрад се замисли: „Барбара е изключителна…“
— Ами „BIC“? — попита той.
— Предполагам, да. Не знам как стои въпросът при търговските марки. Знаеш ли какво означава?
— Забравих.
В този момент радиостанциите и на двамата завибрираха едновременно и те вдигнаха глави.
— Внимание, посетителите са на сцената. Повтарям, посетителите са на сцената.
„Посетителите“ беше кодова дума за сенаторите. Агентът на командния пост им нареди да заемат позиции на запад от сцената и те тръгнаха натам.
— Знаеш ли, че някога тук наистина е било пасище? — обърна се Конрад към Барбара: — Основателите на града са оставили овцете да си пасат по него до средата на трийсетте. После са ги преместили в парка на Бруклин. Овцете, имам предвид.
Барбара го изгледа тъпо. В смисъл: какво общо има това?
Конрад се обърна и пое по тясната алея.
Чуха се бурни аплодисменти. И викове.
Двамата сенатори се качиха на подиума. Първият се наведе към микрофона и заговори с нисък плътен глас. Думите му се разнесоха над Пасището. Тълпата прегракна от викове, така демонстрираше одобрението си на всеки две минути, докато сенаторът сипеше една след друга банални фрази. Проповядваше, морализаторстваше, призоваваше.
Изведнъж Конрад забеляза, че сред публиката настъпи някакво оживление, започна отстрани на сцената и се придвижи по посока на централната част, където стояха сенаторите. В първия миг той се стъписа, после се понесе напред.
— Какво? — извика Барбара, докато посягаше към пистолета.
— СЗЗ — прошепна той и извади радиостанцията.
83
Фред Делрей се прибра в сградата на Федералното бюро в седем вечерта след посещението си в болницата при Уилям Брент, избрал измежду многото имена, под които се подвизаваше на улицата, това на Стенли Палмър. Той наистина беше ударен лошо, но дойде в съзнание. Лекарите обещаваха да го изпишат до два-три дни.
Брент вече се бе свързал с адвокат във връзка с катастрофата. Да осъдиш полицай, бутнал човек със служебната си кола, беше фасулска работа. Искът беше за петдесет хиляди долара плюс разноските по лечението.
Така че за Уилям Брент се задаваха добри времена, поне във финансово отношение. Компенсацията за нанесени щети беше освободена от такси и данъци, стоте хиляди от агент Делрей също бяха освободени от данъци по простата причина, че данъчните служби в Ню Йорк никога нямаше да научат за тях.